Контузиите – основна пречка към пълноценна спортна кариера
Нещо, срещу което няма как да се застраховаме, но свеждането им до минимум и удължаването на спортната ни кариера, независимо дали се стремим да бъдем професионалисти, или тренираме само за здраве, зависи изцяло от нас и начина ни, както на трениране, така и на живот. Тук ще споделя както моя тежък опит, така и на неколцина професионални атлети, от които определено има какво да научим.
С времето успях да обобщя три основни аспекта, водещи до пълноценна спортно-състезателна кариера. На първо място – балансирано трениране за сила, мобилност и гъвкавост, който и ще разгледаме в сегашната статия.
Какво представлява „мускулен вирус“
Фитнес гуруто Елиът Хълс, собственик на Ютуб канала Strength Camp (линк в края на статията), който има повече от милион и половина абонати, бивш strongman шампион на САЩ, често употребява израза “Мускулни вируси”, именно за дебалансираното развитие на мускулите ни. Какво ще рече дебалансирано? Най-просто обяснено – дадени части на тялото ни остават по-развити от други в следствие неглижирането на упражнения, които смятаме за трудни, или ни липсва психическата нагласа да изпълняваме.
Основни грешки в тренирането
Ярък пример за създаването на предпоставка да бъдем „инфектирани“ от „мускулен вирус“, е прекомерното натоварване на даден мускул, пренебрегвайки реципрочния. Например – не ставаме от лежанката, но и не припарваме лоста за набирания. Намираме се със силни гърди и слаб гръб, което обикновено завършва с контузия в раменния пояс, поради небалансираното развитие на реципрочните ни мускулни групи, които се подкрепят едни с други и компенсират с балансирано натоварване на раменните мускули. По същия начин, слаборазвитият корем допринася за увеличаването на риска от контузии в кръста. „Мускулните вируси“ не спират дотук. Използването на уреди за сметка на свободни тежести, например, вместо с щанга правим клекове на смит машина, която компенсира за липсата на баланс, неправилна стойка и мускулна скованост и ни помага да вдигаме много повече отколкото бихме могли, или когато упражняваме техника на татамито и наблягаме само на страната, на която се чувстваме по-силни. На пръв поглед – добре, колкото повече – толкова повече. Безотказно ще ни помогне да увеличим мускулния си обем. Ще можем да хвърлим или суипнем с дясната си страна безброй пъти. Но на каква цена? Получаваме бомба със закъснител. Големи мускули развити за сметка на малките, стабилизиращи мускули , които всъщност държат тялото на място, една страна по-силна и гъвкава, за сметка на друга - слаба и скована, буквално променящи стойката ни. Нервната система свиква на даден модел, на движение, при който машината компенсира за липсата ни на баланс но като хора, ние не можем да се движим по конкретен начин непрекъснато, а по хиляди различни в следствие на обстоятелствата. Като да сложиш топка за боулинг в/у стойка от клечки за зъби. Една стъпка накриво, едно неправилно движение – първоначално чуваме „пук“, след което изпитваме болка, завършваме в болнично легло и 6 месеца извън залата.
Решение?
А как да коригираме този проблем? Временно преглъщаме егото си, връщаме килограмите назад и започваме да тренираме според реалните си възможности. Да, на едната страна ще сме по-слаби, няма да хвърляме, а ще ни хвърлят, няма да суипваме, ще ни пасват гарда, но нали това е смисълът на джу-джицуто и спорта като цяло, да работим върху (и) преодоляваме слабостите си. А винаги можем да изпълняваме йога или animal flow като част от загрявката/разпускането ни, които учат точно на това – да тренираме балансираното функциониране на мускулите и да развием стабилна основа, която няма да рухне при първото усукване. Смятате, че това ще отнеме част от силата ви? Напротив, това, което получаваме в замяна е сила, която може да бъде приложена и в реални условия. В бразилското джу-джицу често се изправяме срещу опоненти, които видимо изглеждат по-обемисти, яки от нас, но това не ни спира да ги „накажем“, именно защото силата е в умението, да вдигаш извънредно големи тежести или да побеждаваме далеч по-големи от нас опоненти - получаваме това, за което тренираме.
Заключение
Малките болежки винаги са били част от спорта, но да не стигаме до по-сериозни контузии зависи изцяло от грижата, която оказваме на тялото си. Непрекъснато ни заливат с картинки и клипове надъхващи ни да тренираме все по-тежко и по-тежко, но като улегнем, разбираме, че е много по-важно да тренираме „умно“. Генетично всеки от нас има различни заложби, някои са естествено силни, за сметка на гъвкавост и мобилност. Обратното важи с пълна сила. Няма как всички да вдигаме 300 от лежанка или да скачаме в шпагат без да сме загрели. Тук идва най-важният фактор за преодоляване и предотвратяване на контузиите – да преглътнем егото си и да се съобразяваме с тялото, което имаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар