Интервю с Иво Димитров - Монстъра

Бразилско джу джицу, макар и да набира все по-голяма популярност в България, е изключително млад спорт. Датирайки от недалечната 2008-ма година, високите степени в страната ни се ограничават до един черен и четири кафяви колана. В днешния материал ще поговорим с един от най-успешните състезатели на столичния клуб „Туистед“ джу джицу  и на България.

Той заема висока длъжност в международна компания, като изключително умело я съчетава със състезателна кариера, като на родна земя е известен със своя добър полу-гард. Носител на лилав колан, той има зад гърба си редица отличия на Републиканско, Балканско и Европейско ниво сред които и европейска титла на ниво син колан. Името му е Иво Димитров – Монстъра.

Здравей, Иво, ти си известен в състезателните среди, би ли се представил заради читателите, които тепърва навлизат в спорта? Разкажи ни повече за себе си.

Казвам се Иво Димитров, на 34 г., от гр. Стара Загора, към момента живея в София. Тренирам бразилско джу джицу от есента на 2010 г., като в края на 2009 г бях стартирал с джудо и самбо. Интересното е, че започнах с бойните спортове на доста късна възраст – 27 г, като до преди това съм ходил единствено на фитнес, но и там за пръв път стъпих на 24 г. Дотогава се занимавах доста активно с музика и мечтата ми беше да стана професионален барабанист. За щастие, тя не се изпълни и сега свиря за удоволствие, тренирам 5-6 пъти в седмицата и в свободното си време работя по 8-10 часа на ден.

Как премина от джудо на джу джицу?

Когато се преместих да живея в София през 2010 г, бях на кръстопът, дали да продължа с джудо или да премина към зараждащото корени у нас джу джицу. Тогава се допитах до един приятел, който имаше доста по-богат опит от мен „Къде ми препоръчваш да тренирам в София, джудо в Илинден или BJJ Real Pain?“, а той ми отговори „При Боби, там е най-добре.“ И така започнах тренировки при него. Това, което ме привлече в този спорт е, че можеш да победиш опонента си дори от позиция, която изглежда привидно неизгодна за теб,тоест има доста по-широк спектър на възможности спрямо традиционните стилове. Отделно, в клуба, който в последствие се наименува Туистед джу джицу, цари изключително приятелска обстановка с доста интелигентни момчета и момичета, с които можеш да споделяш опит и виждания далеч отвъд джу джицу.

Как се запали по джу  джицу?

Първият ми досег с бойното изкуство беше на един семинар на Любо Геджев в Стара Загора през 2010 г, след това започнах да гледам доста видеа в интернет и накрая стартирайки тренировки „при Боби“,(вече Туистед JJ) това разпали огъня.  Това, което ме впечатли от спортна гледна точка, е че борейки се с момчета, които тежаха с по 20 кг по-малко от мен, ме доминираха с техника и гъвкавост независимо, че бях физически по-силен от тях. Това тотално промени представите ми за този спорт, понеже едно е да гледаш видео клип в Youtube, но е съвсем различно да усетиш това на живо. Техниката! В "Туистед" се отдава изключително внимание на детайлите в техниката, които правят голямата разлика. Другото нещо, което много разпалва са състезанията. Хубавото в този спорт е, че има много състезания, на които можеш да мериш сили и умения със състезатели от твоя ранг, а понякога и по-висок. Несъмнено, успехът с, който най-много се гордея е европейската титла на сини колани през 2014 г в Рим, когато успях да отбележа победи срещу изключително класни състезатели от световна величина.

 Европейска титла за Иво в категория за сини колани.

На провелото се състезание Serbian Open ти успя да спечелиш два златни медала. С какво това състезание бе по-различно от останалите? 

На това състезание бях на абсолютно същата дата преди две години и най-значимата разлика е, че тогава си тръгнах с частично скъсани коленни връзки – една от най-сериозните спортни травми. Имах възможността да се изправя срещу момчето срещу, което се контузих тогава и да отбележа две победи със събмишън.

Срещна ли трудности в подготовката си и по пътя за златото?

Трудности винаги има. Често ми се е случвало да боледувам преди състезания или да получа контузия, но този път пречките бяха от друго естество. Една седмица бях на служебен трейнинг в Белград, който приключваше вечер между 21-22 часа и нямах време да се готвя интензивно, но от друга страна, това ми беше помогнало да се отърся умствено и да отида доста свеж.

Трето място за Иво на европейското първенство.
Този път в категорията за лилави колани.

Какво те накара да вземеш участие в отворената категория на кафяви, а не в тази за лилави колани, в която би трябвало да участваш?

Пропуснаха да ме впишат в надпреварата за лилави колани и го разбрах чак, когато обявиха финалната среща. Тогава ги попитах дали кафявите колани още не са започнали и за мое щастие все още не бяха. Помолих организаторите да ме включат заедно с тях в надпреварата за абсолютната категория и те го направиха. След две победи взех първото място, като на финала успях да победя може би най-добрият сръбски състезател за последните години – гигантът Момир Кукуш от свръх тежката категория.

Ти си човек, който се е състезезавал и на европейски първенства, като имаш и европейска титла на сини колани. Смяташ ли, че разликата между лилавите колани тук и тези на европейско ниво е голяма?

Да, състезавал съм се и на лилави колани на европейско първеснство, като успях да взема трето място тази година. Цветът на коланите е нещо относително, някъде се дават след много труд и усилия, другаде дори се пропускат и веднага се дават кафеви или черни колани. За мен пътят трябва да се извърви и да не е лесен, за да е сладък. Всичко останало е само етикет и емблема, която рано или късно прозира, когато излезем на по-широкия хоризонт.

Ако трябва да дефинирам две основни специфики относно големите турнири те биха били, че: 1. Състезателите се готвят много по-целенасочено и излизат на състезателното татами изключително мотивирани и целеустремени. 2. Технически са много по- подготвени и разнообразни. Но, където и да се състезавам, винаги целя победата, влизам с план за играта и се опитвам от първата секунда на наложа моя стил. Ако загубя, което не се случва рядко, това пък е много калорична храна за размисъл, която се опитвам да усвоя на максимум.

Благодарение на кои твои качества смяташ, че си толкова успешен и в спорта, и в работата си?

Дефиницията за успех винаги е била доста дискутирана и не съм сигурен коя е най точната, за да отговоря конкретно на този въпрос. Аз смятам, че успехът се изразява в постоянното желание за развитие и въпреки трудностите, които човек срещне по пътя си, той да не спира да се движи, да върви напред и да постига целите си. Това обаче е нож с две остриета. Понякота точно тези качества, които ни дърпат напред, ни и пречат. Ако трябва да дефинирам качествата, които ми помагат, то може би биха били следните: упоритост, постоянство, непримиримост със статуквото и понякога креативност. Искам да имам собствен и характерен стил.

От къде идва колоритният ти прякор „Монстъра“?

Причината е, че когато започвах тренировки „при Боби“ имаше още двама Ивовци и трябваше да ни разграничават. По това време работата ми беше свързана с енергийната напитка Монстър и ето ти комбинацията Иво Монстъра. Има и други версии, като например, че играта ми е монстърска, но на тази версия не вярвам. 

Какво предстои от тук нататък за теб?

Не знам, истината е, че никога не съм си поставял дългосрочни цели в BJJ, важното е да съм здрав, да имам възможност да тренирам, ако мога занапред да помагам с опита си и на други хора, които искат да се състезават, понеже смятам, че мога да съм полезен с това. Зад гърба си вече имам над 30 турнира, над 120 двубоя и над 600 мин. състезателен опит.

В средносрочен план, най-вероятно ще се опитам да се подготвя за следващото европейско първенство.

Иво след доминацията на сръбска земя.

Какво би искал да кажеш или посъветваш читателите ни?

Бих посъветвал всеки да прави това, което го кара да се чувства щастлив и удовлетворен, както и да бъде полезен за околните. Ако това е спортът, да спортуват с желание и хъс, да не се примирява с трудностите и пречките, които среща, както и да си поставя високи и постижими цели, които да следва и не на последно място - Бог да благославя труда на всеки.

От името на целия ни екип ти благодаря и ти пожелавам успех в предстоящите ти тренировки, състезания и бъдещи начинания!


Полуфиналният мач на Иво на Serbian Open.