вторник, 14 март 2017 г.

Превенция на контузиите – част 2

       В първата част разгледахме как можем да се предпазим от контузии с изграждането на хармонично тяло, свободно от структурни дисбаланси, в настоящата статия ще разгледаме останалите два аспекта водещи до пълноценна и дълготрайна спортна кариера.
     Колкото и добра да ни е програмата, колкото и балансирано да са развити мускулните ни групи, няма как да се предпазим от контузии, ако не живеем в хармония и извън залата. На първо място трябва да разберем какви са индивидуалните възможности на тялото ни, тъй като всеки човек е различен и няма как това, което работи за Иван, да работи по същия начин и за Симеон. Работа, образование, семейство, бюджет, цели, това са все неща, които предопределят посоката за нашето развитие като трениращи и личности. Двата аспекта, които ще разгледаме днес са „възстановяване“ и „психика“.

Какво представлява възстановяването

         Най-общо казано, възстановяването е процесът по време, на който, даваме на тялото и нервната система нужната почивка от натоварванията, на които сме ги подложили. Говорим не просто за почивка от фитнеса, а като цяло от натовареното ни ежедневие. Всички знаем, че продуктивността ни е намалена поне на 50%, когато сме преуморени. Това, че имаме моментни подвизи под влиянието на адреналин не значи, че при следващия напън няма да останем на място. Тялото си има лимити и ако не получава адекватни количества сън, витамини, минерали, хранителни вещества и още много, съществува рискът да влезнем в режим на претрениране (overtraining).

Какво представлява претренирането (overtraining)

    Претренирането е процесът, при който тялото бива подложено на повече стрес отколкото може да поеме естествено, без стимуланти. Има тренировъчни методи, които включват претренирането като част от система за покачване на мускулната маса или спортно усъвършенстване, но тези програми обикновено биват създавани само за професионални атлети по строго индивидуален план. Като изключим това, процесът може да бъде опасен и, стига да имаме късмет, да ни изкара от залата само за кратко. Симптомите включват постоянни настинки в следствие заниженото функциониране на имунната система, кръвотечение (от носа), чувство на отпадналост, нервни изблици, проблеми със съня, проблеми с храносмилането, малки, но чести контузии, депресия. При пренебрегването на тези симптоми последствията могат да бъдат както сериозна контузия, така и развитието на хронична умора или по-сериозно заболяване. Но какво може да бъде направо, ако прекрачим прага или, ако може, въобще да не стигаме до там?

Методи за възстановяване

   Сред огромната гама от информация и дезинформация, която поемаме всеки ден, виждаме всякакви практики, на известни и безизвестни лица, които твърдят, че по един или друг начин, научен или езотеричен, помагат. Уви, не смеем да ви предложим нищо, което не сме тествали сами върху себе си. Забележка, това, че нещо работи за нас или за милион други, не значи, че непременно ще проработи и за вас, последващите методи са сред най-популярните и доказали се с дългогодишна история, но ако искате най-доброто за себе си – трябва да се консултирате със специалист.


Първи метод – Хранителен режим

     Храненето е един от големите проблеми, с които се сблъсква всеки атлет. Метафорично, както най-добър приятел, може да бъде и нашият най-голям враг. Почти всички искаме да качваме мускулна маса и едновременно да топим мазнини, но това е противоречив процес, който е възможно да наблюдаваме само при начинаещите трениращи, не напразно културистите си имат периоди за качване и чистене. Но занимаващите се с боен спорт като BJJ или Grappling не бива да се вълнуват толкова от това как изглеждат, колкото от техниката, и качествата, които развиват, за да я изпълняват успешно. Има много теории какъв е правилният подход спрямо храненето в тези спортове. Една от по-популярните е „Диетата Грейси“, която е базирана на принципа на разделното хранене и дългите интервали между менютата. Други препоръчват „Войнската“ диета и прочие, но истината е, че всеки има различно тяло, на някои им се отразява по-добре високо - въглехидратното хранене, на други високо-мазнинното, трети се спират на баланс между двете. Важно е да намерите най-доброто за себе си и да експериментирате, или да се консултирате със специалист. Защо е толкова важно? Казват, че ти си това, което ядеш. И до определена степен, има истина, защото всичко, което консумираме по един или друг начин бива усвоено и участва в изграждането на тялото ни. Полуфабрикатите, генетично модифицираните храни и бързите въглехидрати заемат челни места сред причинители на ракови и сърдечни-съдовите заболявания в САЩ. През 1978г., защитата на убиеца на градския съветник Харви Милк – Дан Уайт, опитва да оправдае извършителя пред съда, посочвайки дълбоката депресия, в която влиза бившият съветник, един от симптомите, на която бива завишеното консумиране на много захарни храни и напитки.
    Познат още като хормон на щастието, серотонинът играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването, сексуалността и апетита, научно доказано е повлиян от консумацията на въглехидрати. Испанско проучване на 4,211 мъже и 5,459 жени посочва, че има тенденция за задълбочаване на депресията при мъжете, които страдат от дефицит на витамин B12. Малко, но реални примери за въздействието на храната върху живота ни.

Втори метод – разтягане и мобилност

    Разтягането е не просто един от най-ефективните методи за възстановяване, намаляване на риска от контузии и рехабилитация, а и хилядолетна физкултурна традиция, световноизвестна под формата на йога, практикувана още от древността. Всеки уважаващ себе си BJJ практикуващ, грапплер, джудист, борец или самбист е наясно с важността на това да си гъвкав. Гъвкавостта отваря не просто нови възможности в играта ни, но също така ни прави далеч по-трудни за предаване. Това, че сте сковани не трябва да ви притеснява, напротив, приемете преодоляването му като ново предизвикателство, гените  ни винаги ще си казват думата, но това, че нещо ни е трудно не бива да ни разубеди да извлечем максимално ползите, които ни предлага.

Трети метод – сън и активна почивка

    Сънят е кулминацията на всичко. Няма по-важен фактор за възстановяването ни. По време на сън тялото отделя хормон на растежа, важен за адаптацията и възстановяване на тялото, докато недоспиването води до занижената му секреция. А ниските нива на HGH(Human Growth Hormone) могат да бъдат причина за импотентност, затлъстяване, депресия и загуба на памет. С активна почивка, която съчетава разтягане, разходки, мобилност, помагащи за кръвообращението, получаваме една формула, която може да даде повече от всяка добавка в дългосрочен план. Забележка, лежането не съвпада към този вид почивка. Напротив, в големи количества може да причини повече вреда, отколкото хубаво.  

Какво липсва?

    Независимо всичко казано дотук, един аспект играе ролята на катализатор между информацията и използването ѝ – нашият характер, психическата ни нагласа към идеите и възприемането им, към отношението ни спрямо нас самите.


Ролята на психиката

    Едно казване гласи: „каквото човек сам си направи - никой друг не може“. В този раздел ще се постараем да разкрием истината зад тези думи.
    Понякога имаме ужасни дни. Заваляло е, а ние сме си забравили чадъра, свършила е топлата вода след тренировка, бързали сме, а в супермаркета е имало опашка, планували сме страхотен ден и изведнъж половинката ни къса с нас. Моменти, в които сме способни да пратим целия свят по дяволите, превръщайки се в чучела пропити от нервите, които ни задвижват механично към кланицата, където ще се транжираме от всичко светло в себе си. И това правим, защото в главите ни тече история, която не харесваме и се бунтуваме срещу нея с всичките си нерви. Интересното е, че рядко виждаме хора, които се спират на улицата, за да се насладят на едно изпъкващо в тревата ароматно, сияйно цвете, но редовно ни боли стомаха обсебени от мислите за събития, които са далеч от нас или по никакъв начин не можем да променим. Живеем в робство на жалбите от миналото, тревогите за бъдещето и някак си ставаме апатични към настоящето. Несекващ поток от мисли тече там, където трябва да се насладим на живота си. Тук идва и ролята на залата за много от нас – мястото, където стъпиш ли, се чувстваш жив. Тъжното става, когато използваме тренировките като инструмент, който да ни откъсне от действителността, заменяме една илюзия с нова и ставаме също толкова зависими от нея, колкото от предната. Вкарваме се в режими на системно претрениране само и само да забравим всичко, което ни чака навън. Вместо да се грижим за себе си, започваме да експлоатираме и нараняваме тялото, което, в замяна ни дава точно това, което си просим – менискус, връзки, прещипан нерв, в най-добрия случай – около 6 месеца извън залата. Събираме напрежение, което изпускаме по време на борба, несъзнателно застрашавайки и здравето на партньора. Измисляме си образ на съвършенство с 2% телесни мазнини и се докарваме до физически срив посредством системно недохранване. Не много, но ярки примери, целящи да илюстрират как сами организираме падението си. Но независимо докъде сме го докарали, важното е да осъзнаем къде сме, че грешим, че имаме проблем. Може да звучи като взето от среща на анонимните алкохолици, но това е ключът към промяната – да разберем настоящето, защото само когато знаем накъде сме тръгнали, можем да променим посоката.


Заключение

     No pain, no gain, макар и популярен термин, бива използваn погрешно от много трениращи. Повечето вероятно не знаят и какъв gain искат да постигнат, та говорят за pain. Видовете болки са толкова различни, колкото и мускулната треска от тези малки припомняния на тялото, че нещо не е наред. От оптимистична гледна точка може и всяка болка да си има ползата, като правиш тяга и после не можеш да се наведеш, ще знаеш, че имаш проблем с кръста и може би било добре да поработиш върху формата си. Ако ти е оказан ключ на лакътната става, нещо изпука и завършиш с гипс, ще знаеш, че е по-добре да потупаш и да продължиш тренировката, отколкото да се сбогуваш за дълго със залата. Но затова правим грешки, за да се учим от тях. Както се казва, трябва да пробваш, за да разбереш. Естествено, целта на тази статия е да спомогне за превенцията на това, защото знаем какво е и ви даваме възможност да се учите от недъзите ни. 
     Когато стигнеш определена възраст, осъзнаваш, че все по-малко неща ти се прощават, тогава разбираме, че трябва да се намери баланс - работа, учебни институции, семейство, приятели, тренировки са все част от живота ни. Понякога животът ни изненадва и заварва неподготвени, което създава вътрешен конфликт между това, което искаме и това, което е. Обаче когато си изправен пред залеза, гледаш да се насладиш на всяка капка от слънчевата светлина, защото знаеш, че скоро няма да я има. Същото е и с живота, най-красиво ни се струва винаги далечното, изчезващото, а щастливи са тези, които правят това, което обичат. Истинското изкуство,се крие в това да правиш всичко пълноценно. Хелио Грейси , един от основоположниците на BJJ, почива на 95 годишна възраст, като 10 дни преди кончината си е бил на татамито, преподавал е и се е борил. Вие избирате.

Превенция на контузиите - част 1

Контузиите – основна пречка към пълноценна спортна кариера


Всеки активно спортуващ рано или късно се сблъсква с фундаментален проблем – контузиите.
     Нещо, срещу което няма как да се застраховаме, но свеждането им до минимум и удължаването на спортната ни кариера, независимо дали се стремим да бъдем професионалисти, или тренираме само за здраве, зависи изцяло от нас и начина ни, както на трениране, така и на живот. Тук ще споделя както моя тежък опит, така и на неколцина професионални атлети, от които определено има какво да научим.
    С времето успях да обобщя три основни аспекта, водещи до пълноценна спортно-състезателна кариера. На първо място – балансирано трениране за сила, мобилност и гъвкавост, който и ще разгледаме в сегашната статия.


Какво представлява „мускулен вирус“

   Фитнес гуруто Елиът Хълс, собственик на Ютуб канала Strength Camp (линк в края на статията), който има повече от милион и половина абонати, бивш strongman шампион на САЩ, често употребява израза “Мускулни вируси”, именно за дебалансираното развитие на мускулите ни. Какво ще рече дебалансирано? Най-просто обяснено – дадени части на тялото ни остават по-развити от други в следствие неглижирането на упражнения, които смятаме за трудни, или ни липсва психическата нагласа да изпълняваме.



Основни грешки в тренирането

   Ярък пример за създаването на предпоставка да бъдем „инфектирани“ от „мускулен вирус“, е прекомерното натоварване на даден мускул, пренебрегвайки реципрочния. Например – не ставаме от лежанката, но и не припарваме лоста за набирания. Намираме се със силни гърди и слаб гръб, което обикновено завършва с контузия в раменния пояс, поради небалансираното развитие на реципрочните ни мускулни групи, които се подкрепят едни с други и компенсират с балансирано натоварване на раменните мускули. По същия начин, слаборазвитият корем допринася за увеличаването на риска от контузии в кръста.  „Мускулните вируси“ не спират дотук. Използването на уреди за сметка на свободни тежести, например, вместо с щанга правим клекове на смит машина, която компенсира за липсата на баланс, неправилна стойка и мускулна скованост и ни помага да вдигаме много повече отколкото бихме могли, или когато упражняваме техника на татамито и наблягаме само на страната, на която се чувстваме по-силни. На пръв поглед – добре, колкото повече – толкова повече. Безотказно ще ни помогне да увеличим мускулния си обем. Ще можем да хвърлим или суипнем с дясната си страна безброй пъти. Но на каква цена? Получаваме бомба със закъснител. Големи мускули развити за сметка на малките, стабилизиращи мускули , които всъщност държат тялото на място, една страна по-силна и гъвкава, за сметка на друга - слаба и скована, буквално променящи стойката ни. Нервната система свиква на даден модел, на движение, при който машината компенсира за липсата ни на баланс но като хора, ние не можем да се движим по конкретен начин непрекъснато, а по хиляди различни в следствие на обстоятелствата. Като да сложиш топка за боулинг в/у стойка от клечки за зъби. Една стъпка накриво, едно неправилно движение – първоначално чуваме „пук“, след което изпитваме болка, завършваме в болнично легло и 6 месеца извън залата.

Решение?

     А как да коригираме този проблем? Временно преглъщаме егото си, връщаме килограмите назад и започваме да тренираме според реалните си възможности. Да, на едната страна ще сме по-слаби, няма да хвърляме, а ще ни хвърлят, няма да суипваме, ще ни пасват гарда, но нали това е смисълът на джу-джицуто и спорта като цяло, да работим върху (и) преодоляваме слабостите си. А винаги можем да изпълняваме йога или animal flow като част от загрявката/разпускането ни, които учат точно на това – да тренираме балансираното функциониране на мускулите и да развием стабилна основа, която няма да рухне при първото усукване. Смятате, че това ще отнеме част от силата ви? Напротив, това, което получаваме в замяна е сила, която може да бъде приложена и в реални условия. В бразилското джу-джицу често се изправяме срещу опоненти, които видимо изглеждат по-обемисти, яки от нас, но това не ни спира да ги „накажем“, именно защото силата е в умението, да вдигаш извънредно големи тежести или да побеждаваме далеч по-големи от нас опоненти - получаваме това, за което тренираме.


Заключение   

  Малките болежки винаги са били част от спорта, но да не стигаме до по-сериозни контузии зависи изцяло от грижата, която оказваме на тялото си. Непрекъснато ни заливат с картинки и клипове надъхващи ни да тренираме все по-тежко и по-тежко, но като улегнем, разбираме, че е много по-важно да тренираме „умно“. Генетично всеки от нас има различни заложби, някои са естествено силни, за сметка на гъвкавост и мобилност. Обратното важи с пълна сила. Няма как всички да вдигаме 300 от лежанка или да скачаме в шпагат без да сме загрели. Тук идва най-важният фактор за преодоляване и предотвратяване на контузиите – да преглътнем егото си и да се съобразяваме с тялото, което имаме.

Ако материала ви е харесал, не пропускайте да прочетете и втората част ТУК