Кайо Тера: Бразилското джу джицу е за забавление

Преди броени дни в София се проведе тридневния семинар по бразилско джу джицу от 11 кратният световен шампион Кайо Тера (Caio Terra). Трудно е за вярване, но е факт, че младият професор Кайо Тера отдели цели 3 дни при гостуването на "Twisted Jiu Jitsu", членове на "Caio Terra Аssociation". По график в два от дните се проведоха вечерни тренировки, а на третият ден се проведе дългоочакваният семинар, който продължи много над планираното. Трудно е да се опише атмосферата и силното присъствие на професора, но едно може да се каже с точност – това е човекът, който вдъхновява и променя хората.

Какво се случи на семинара?

По време на семинара Кайо Тера каза неколкократно, по различни начини, че „бразилското джу джицу е за забавление“ и „ако използваш сила означава, че допускаш грешка“, но на практика показа, че всичко това е достижимо единствено с отлично разбиране на отделните техники и чрез постоянно изчистване дори на най-дребните детайли.

Целия семинар беше изпълнен със забавни моменти и въпреки шегите, вниманието на Кайо към детайлите и работата му върху грешките бяха впечатляващи. Техниките, които показа бяха едновременно сложни и лесни, както за начинаещите бели колани, така и за по-обиграните цветни колани. Да, сигурно звучи странно и нелогично, но на практика имаше редица детайли, които бяха лесни за всички и заедно с това имаше дребни детайли, които се оказаха сложни за цветните колани може би заради изградения комфорт от по-дългогодишната практика. Въпросният „комфорт“ беше заменен с постоянни корекции, допълнени с много изчерпателни обяснения и детайлни демонстрации. Всичко това породи редица въпроси, на които Кайо отговори в негов стил - непринудено, но точно и изчерпателно. Ето няколко от тях:

Спазваш ли някаква специална диета за по-добра издръжливост?

- Да, разбира се, Грейси диетата… (след кратка пауза и пълна тишина в залата) Шегувам се, не спазвам специална диета, но не се храня в заведенията за бързо хранене, избягвам сладките неща като бонбони и газирани напитки. Внимавам с количеството храна и дори си позволявам десерт, но разумно.

Правиш ли специални упражнения за издръжливост? Как се справяш с умората след няколко последователни борби?

- Не правя специални упражнения за издръжливост и по време на игра се старая да бъда в позиции, които са уморителни за противника. Ако се натрупа умора се възстановявам в сигурни позиции като гард, маунт, сайд контрол, но не и в позиции като халф гард – това е позиция, в която трябва да се работи усилено. Някои смятат, че гардът е позиция за печелене на време, но това е позиция, като всяка друга.

Как да преодолеем периодите на застой и как да се справим с чувството, че не напредваме?

- Периодите на застой са нещо обичайно и въпреки чувството, че не се напредва, става точно обратното. Докато сте в залата и тренирате вие ставате по-добри въпреки, че не го усещате. Вероятно хората, с които тренирате също като вас стават по-добри и се развивате заедно. Развитието се прекъсва единствено ако по някаква причина сте извън залата и не тренирате.

Кой е оптималния начин за научаване на нови техники?

- Сигурно сте попадали на хора, които постоянно правят нови и нови техники, но всъщност те просто пресъздават/имитират изпълнението на тези техники – в дългосрочен план това няма да доведе до добри резултати. Бразилското джу джицу е сложен спорт с множество отделни техники с различни вариации, които може да се изпълняват в различна последователност. Ако сте добри в изпълнението на три техники, които можете да приложите на всеки, с който играете означава, че ги владеете по-добре от всеки друг. Причината за това е времето, което сте отделили за отделните детайли и за различните вариации при тези три техники. При по-трудните противници ще се налага да откривате своите грешки и да работите върху повече детайли. Моят съвет е да не правите имитации на техники и да се фокусирате върху детайлите.

Как да правим разлика между натиск и сила при игра?

- Бразилското джу джицу би трябвало да е лесно и да е забавно. Ако използвате сила вероятно допускате грешка. При тази игра моята цел е да бъда в позиция, която създава в противника необходимостта да се напряга и да изразходва своя запас от сили. В повечето случаи за това се изисква едно единствено движение и една малка промяна в ъгъла е достатъчна за по-добър контрол. Силата може да се използва за твърде ограничен период от време и по тази причина продължителния контрол може да се постига по-лесно с повече движение.

Как да се справим с адреналина преди и по време на състезание? Как да преодолеем неприятните усещания?

- Спомням си за първите си състезания и за силното желание да напусна сградата заради страха от публично унижение. Да, по време на състезания усещаме всичко по-силно, светлините са по-силни, цветовете са по-ярки, слухът ни долавя всеки звук кристално чисто и всичките ни сетива работят на 100%… това се дължи на адреналина. Състезанията са нещо страхотно и започнах да използвам това силно усещане за да им се наслаждавам и да ги изживявам пълноценно. Така всяко състезание се превръща в поредното страхотно изживяване.

Как променяш нагласата си преди мачове?

- Преди двубой слушам саундтрака от филма „Роки“, като едновременно с това гледам мача между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд - тогава съм готов да вляза и да разбия своя противник. (Кайо се смее, но казва, че не се шегува и за него това работи отлично)

Имаш ли по-различна тренировъчна програма преди състезания?

- Със сигурност тренировките са тежки, но искам да знаете, че бразилското джу джицу е за забавление и това има най-голямо значение. Ако тренирате с подобна нагласа ще можете да постигнете по-добри резултати за по-дълго време.

В края на семинара Кайо разказа трогателна история от своя живот, която накара всеки да се замисли върху важните неща не само в залата, но и извън нея. С личния си пример Кайо ни показа, че спечелените турнири и получените награди не могат да ни направят щастливи ако забравим за извървяния път и за хората, които са до нас всеки ден. И нека не забравяме, че доброто джу джицу е за удоволствие и забавление. Не пропускайте видеото по-долу:

Caio Terra: The Keys to Success in Jiu-Jitsu 

Благодаря Ви за Вниманието. Споделяйте и Харесвайте! Осс!

Превенция на контузиите – част 2

       В първата част разгледахме как можем да се предпазим от контузии с изграждането на хармонично тяло, свободно от структурни дисбаланси, в настоящата статия ще разгледаме останалите два аспекта водещи до пълноценна и дълготрайна спортна кариера.
     Колкото и добра да ни е програмата, колкото и балансирано да са развити мускулните ни групи, няма как да се предпазим от контузии, ако не живеем в хармония и извън залата. На първо място трябва да разберем какви са индивидуалните възможности на тялото ни, тъй като всеки човек е различен и няма как това, което работи за Иван, да работи по същия начин и за Симеон. Работа, образование, семейство, бюджет, цели, това са все неща, които предопределят посоката за нашето развитие като трениращи и личности. Двата аспекта, които ще разгледаме днес са „възстановяване“ и „психика“.

Какво представлява възстановяването

         Най-общо казано, възстановяването е процесът по време, на който, даваме на тялото и нервната система нужната почивка от натоварванията, на които сме ги подложили. Говорим не просто за почивка от фитнеса, а като цяло от натовареното ни ежедневие. Всички знаем, че продуктивността ни е намалена поне на 50%, когато сме преуморени. Това, че имаме моментни подвизи под влиянието на адреналин не значи, че при следващия напън няма да останем на място. Тялото си има лимити и ако не получава адекватни количества сън, витамини, минерали, хранителни вещества и още много, съществува рискът да влезнем в режим на претрениране (overtraining).

Какво представлява претренирането (overtraining)

    Претренирането е процесът, при който тялото бива подложено на повече стрес отколкото може да поеме естествено, без стимуланти. Има тренировъчни методи, които включват претренирането като част от система за покачване на мускулната маса или спортно усъвършенстване, но тези програми обикновено биват създавани само за професионални атлети по строго индивидуален план. Като изключим това, процесът може да бъде опасен и, стига да имаме късмет, да ни изкара от залата само за кратко. Симптомите включват постоянни настинки в следствие заниженото функциониране на имунната система, кръвотечение (от носа), чувство на отпадналост, нервни изблици, проблеми със съня, проблеми с храносмилането, малки, но чести контузии, депресия. При пренебрегването на тези симптоми последствията могат да бъдат както сериозна контузия, така и развитието на хронична умора или по-сериозно заболяване. Но какво може да бъде направо, ако прекрачим прага или, ако може, въобще да не стигаме до там?

Методи за възстановяване

   Сред огромната гама от информация и дезинформация, която поемаме всеки ден, виждаме всякакви практики, на известни и безизвестни лица, които твърдят, че по един или друг начин, научен или езотеричен, помагат. Уви, не смеем да ви предложим нищо, което не сме тествали сами върху себе си. Забележка, това, че нещо работи за нас или за милион други, не значи, че непременно ще проработи и за вас, последващите методи са сред най-популярните и доказали се с дългогодишна история, но ако искате най-доброто за себе си – трябва да се консултирате със специалист.

Първи метод – Хранителен режим

     Храненето е един от големите проблеми, с които се сблъсква всеки атлет. Метафорично, както най-добър приятел, може да бъде и нашият най-голям враг. Почти всички искаме да качваме мускулна маса и едновременно да топим мазнини, но това е противоречив процес, който е възможно да наблюдаваме само при начинаещите трениращи, не напразно културистите си имат периоди за качване и чистене. Но занимаващите се с боен спорт като BJJ или Grappling не бива да се вълнуват толкова от това как изглеждат, колкото от техниката, и качествата, които развиват, за да я изпълняват успешно. Има много теории какъв е правилният подход спрямо храненето в тези спортове. Една от по-популярните е „Диетата Грейси“, която е базирана на принципа на разделното хранене и дългите интервали между менютата. Други препоръчват „Войнската“ диета и прочие, но истината е, че всеки има различно тяло, на някои им се отразява по-добре високо - въглехидратното хранене, на други високо-мазнинното, трети се спират на баланс между двете. Важно е да намерите най-доброто за себе си и да експериментирате, или да се консултирате със специалист. Защо е толкова важно? Казват, че ти си това, което ядеш. И до определена степен, има истина, защото всичко, което консумираме по един или друг начин бива усвоено и участва в изграждането на тялото ни. Полуфабрикатите, генетично модифицираните храни и бързите въглехидрати заемат челни места сред причинители на ракови и сърдечни-съдовите заболявания в САЩ. През 1978г., защитата на убиеца на градския съветник Харви Милк – Дан Уайт, опитва да оправдае извършителя пред съда, посочвайки дълбоката депресия, в която влиза бившият съветник, един от симптомите, на която бива завишеното консумиране на много захарни храни и напитки.

    Познат още като хормон на щастието, серотонинът играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването, сексуалността и апетита, научно доказано е повлиян от консумацията на въглехидрати. Испанско проучване на 4,211 мъже и 5,459 жени посочва, че има тенденция за задълбочаване на депресията при мъжете, които страдат от дефицит на витамин B12. Малко, но реални примери за въздействието на храната върху живота ни.

Втори метод – разтягане и мобилност

    Разтягането е не просто един от най-ефективните методи за възстановяване, намаляване на риска от контузии и рехабилитация, а и хилядолетна физкултурна традиция, световноизвестна под формата на йога, практикувана още от древността. Всеки уважаващ себе си BJJ практикуващ, грапплер, джудист, борец или самбист е наясно с важността на това да си гъвкав. Гъвкавостта отваря не просто нови възможности в играта ни, но също така ни прави далеч по-трудни за предаване. Това, че сте сковани не трябва да ви притеснява, напротив, приемете преодоляването му като ново предизвикателство, гените  ни винаги ще си казват думата, но това, че нещо ни е трудно не бива да ни разубеди да извлечем максимално ползите, които ни предлага.

Трети метод – сън и активна почивка

    Сънят е кулминацията на всичко. Няма по-важен фактор за възстановяването ни. По време на сън тялото отделя хормон на растежа, важен за адаптацията и възстановяване на тялото, докато недоспиването води до занижената му секреция. А ниските нива на HGH(Human Growth Hormone) могат да бъдат причина за импотентност, затлъстяване, депресия и загуба на памет. С активна почивка, която съчетава разтягане, разходки, мобилност, помагащи за кръвообращението, получаваме една формула, която може да даде повече от всяка добавка в дългосрочен план. Забележка, лежането не съвпада към този вид почивка. Напротив, в големи количества може да причини повече вреда, отколкото хубаво.  

Какво липсва?

    Независимо всичко казано дотук, един аспект играе ролята на катализатор между информацията и използването ѝ – нашият характер, психическата ни нагласа към идеите и възприемането им, към отношението ни спрямо нас самите.

Ролята на психиката

    Едно казване гласи: „каквото човек сам си направи - никой друг не може“. В този раздел ще се постараем да разкрием истината зад тези думи.

    Понякога имаме ужасни дни. Заваляло е, а ние сме си забравили чадъра, свършила е топлата вода след тренировка, бързали сме, а в супермаркета е имало опашка, планували сме страхотен ден и изведнъж половинката ни къса с нас. Моменти, в които сме способни да пратим целия свят по дяволите, превръщайки се в чучела пропити от нервите, които ни задвижват механично към кланицата, където ще се транжираме от всичко светло в себе си. И това правим, защото в главите ни тече история, която не харесваме и се бунтуваме срещу нея с всичките си нерви. Интересното е, че рядко виждаме хора, които се спират на улицата, за да се насладят на едно изпъкващо в тревата ароматно, сияйно цвете, но редовно ни боли стомаха обсебени от мислите за събития, които са далеч от нас или по никакъв начин не можем да променим. Живеем в робство на жалбите от миналото, тревогите за бъдещето и някак си ставаме апатични към настоящето. Несекващ поток от мисли тече там, където трябва да се насладим на живота си. Тук идва и ролята на залата за много от нас – мястото, където стъпиш ли, се чувстваш жив. Тъжното става, когато използваме тренировките като инструмент, който да ни откъсне от действителността, заменяме една илюзия с нова и ставаме също толкова зависими от нея, колкото от предната. Вкарваме се в режими на системно претрениране само и само да забравим всичко, което ни чака навън. Вместо да се грижим за себе си, започваме да експлоатираме и нараняваме тялото, което, в замяна ни дава точно това, което си просим – менискус, връзки, прещипан нерв, в най-добрия случай – около 6 месеца извън залата. Събираме напрежение, което изпускаме по време на борба, несъзнателно застрашавайки и здравето на партньора. Измисляме си образ на съвършенство с 2% телесни мазнини и се докарваме до физически срив посредством системно недохранване. Не много, но ярки примери, целящи да илюстрират как сами организираме падението си. Но независимо докъде сме го докарали, важното е да осъзнаем къде сме, че грешим, че имаме проблем. Може да звучи като взето от среща на анонимните алкохолици, но това е ключът към промяната – да разберем настоящето, защото само когато знаем накъде сме тръгнали, можем да променим посоката.

Заключение

     No pain, no gain, макар и популярен термин, бива използваn погрешно от много трениращи. Повечето вероятно не знаят и какъв gain искат да постигнат, та говорят за pain. Видовете болки са толкова различни, колкото и мускулната треска от тези малки припомняния на тялото, че нещо не е наред. От оптимистична гледна точка може и всяка болка да си има ползата, като правиш тяга и после не можеш да се наведеш, ще знаеш, че имаш проблем с кръста и може би било добре да поработиш върху формата си. Ако ти е оказан ключ на лакътната става, нещо изпука и завършиш с гипс, ще знаеш, че е по-добре да потупаш и да продължиш тренировката, отколкото да се сбогуваш за дълго със залата. Но затова правим грешки, за да се учим от тях. Както се казва, трябва да пробваш, за да разбереш. Естествено, целта на тази статия е да спомогне за превенцията на това, защото знаем какво е и ви даваме възможност да се учите от недъзите ни. 

     Когато стигнеш определена възраст, осъзнаваш, че все по-малко неща ти се прощават, тогава разбираме, че трябва да се намери баланс - работа, учебни институции, семейство, приятели, тренировки са все част от живота ни. Понякога животът ни изненадва и заварва неподготвени, което създава вътрешен конфликт между това, което искаме и това, което е. Обаче когато си изправен пред залеза, гледаш да се насладиш на всяка капка от слънчевата светлина, защото знаеш, че скоро няма да я има. Същото е и с живота, най-красиво ни се струва винаги далечното, изчезващото, а щастливи са тези, които правят това, което обичат. Истинското изкуство,се крие в това да правиш всичко пълноценно. Хелио Грейси , един от основоположниците на BJJ, почива на 95 годишна възраст, като 10 дни преди кончината си е бил на татамито, преподавал е и се е борил. Вие избирате.

Източници:

Диетата Грейси

Войнска диета

Хранене за възстановяване

Депресията и храненето

Серотонин

Значение на съня

Можете да видите първата част ТУК

Превенция на контузиите - част 1

Контузиите – основна пречка към пълноценна спортна кариера

Всеки активно спортуващ рано или късно се сблъсква с фундаментален проблем – контузиите.
     Нещо, срещу което няма как да се застраховаме, но свеждането им до минимум и удължаването на спортната ни кариера, независимо дали се стремим да бъдем професионалисти, или тренираме само за здраве, зависи изцяло от нас и начина ни, както на трениране, така и на живот. Тук ще споделя както моя тежък опит, така и на неколцина професионални атлети, от които определено има какво да научим.
    С времето успях да обобщя три основни аспекта, водещи до пълноценна спортно-състезателна кариера. На първо място – балансирано трениране за сила, мобилност и гъвкавост, който и ще разгледаме в сегашната статия.

Какво представлява „мускулен вирус“

   Фитнес гуруто Елиът Хълс, собственик на Ютуб канала Strength Camp (линк в края на статията), който има повече от милион и половина абонати, бивш strongman шампион на САЩ, често употребява израза “Мускулни вируси”, именно за дебалансираното развитие на мускулите ни. Какво ще рече дебалансирано? Най-просто обяснено – дадени части на тялото ни остават по-развити от други в следствие неглижирането на упражнения, които смятаме за трудни, или ни липсва психическата нагласа да изпълняваме.

Основни грешки в тренирането

   Ярък пример за създаването на предпоставка да бъдем „инфектирани“ от „мускулен вирус“, е прекомерното натоварване на даден мускул, пренебрегвайки реципрочния. Например – не ставаме от лежанката, но и не припарваме лоста за набирания. Намираме се със силни гърди и слаб гръб, което обикновено завършва с контузия в раменния пояс, поради небалансираното развитие на реципрочните ни мускулни групи, които се подкрепят едни с други и компенсират с балансирано натоварване на раменните мускули. По същия начин, слаборазвитият корем допринася за увеличаването на риска от контузии в кръста.  „Мускулните вируси“ не спират дотук. Използването на уреди за сметка на свободни тежести, например, вместо с щанга правим клекове на смит машина, която компенсира за липсата на баланс, неправилна стойка и мускулна скованост и ни помага да вдигаме много повече отколкото бихме могли, или когато упражняваме техника на татамито и наблягаме само на страната, на която се чувстваме по-силни. На пръв поглед – добре, колкото повече – толкова повече. Безотказно ще ни помогне да увеличим мускулния си обем. Ще можем да хвърлим или суипнем с дясната си страна безброй пъти. Но на каква цена? Получаваме бомба със закъснител. Големи мускули развити за сметка на малките, стабилизиращи мускули , които всъщност държат тялото на място, една страна по-силна и гъвкава, за сметка на друга - слаба и скована, буквално променящи стойката ни. Нервната система свиква на даден модел, на движение, при който машината компенсира за липсата ни на баланс но като хора, ние не можем да се движим по конкретен начин непрекъснато, а по хиляди различни в следствие на обстоятелствата. Като да сложиш топка за боулинг в/у стойка от клечки за зъби. Една стъпка накриво, едно неправилно движение – първоначално чуваме „пук“, след което изпитваме болка, завършваме в болнично легло и 6 месеца извън залата.

Решение?

     А как да коригираме този проблем? Временно преглъщаме егото си, връщаме килограмите назад и започваме да тренираме според реалните си възможности. Да, на едната страна ще сме по-слаби, няма да хвърляме, а ще ни хвърлят, няма да суипваме, ще ни пасват гарда, но нали това е смисълът на джу-джицуто и спорта като цяло, да работим върху (и) преодоляваме слабостите си. А винаги можем да изпълняваме йога или animal flow като част от загрявката/разпускането ни, които учат точно на това – да тренираме балансираното функциониране на мускулите и да развием стабилна основа, която няма да рухне при първото усукване. Смятате, че това ще отнеме част от силата ви? Напротив, това, което получаваме в замяна е сила, която може да бъде приложена и в реални условия. В бразилското джу-джицу често се изправяме срещу опоненти, които видимо изглеждат по-обемисти, яки от нас, но това не ни спира да ги „накажем“, именно защото силата е в умението, да вдигаш извънредно големи тежести или да побеждаваме далеч по-големи от нас опоненти - получаваме това, за което тренираме.

Заключение   

  Малките болежки винаги са били част от спорта, но да не стигаме до по-сериозни контузии зависи изцяло от грижата, която оказваме на тялото си. Непрекъснато ни заливат с картинки и клипове надъхващи ни да тренираме все по-тежко и по-тежко, но като улегнем, разбираме, че е много по-важно да тренираме „умно“. Генетично всеки от нас има различни заложби, някои са естествено силни, за сметка на гъвкавост и мобилност. Обратното важи с пълна сила. Няма как всички да вдигаме 300 от лежанка или да скачаме в шпагат без да сме загрели. Тук идва най-важният фактор за преодоляване и предотвратяване на контузиите – да преглътнем егото си и да се съобразяваме с тялото, което имаме.

Източници:
Мускулни имбаланси

Елиът Хълс

Ако материала ви е харесал, не пропускайте да прочетете и втората част ТУК

Кой ще победи в UFC 209?

На 4 март, 2017г. (събота), в Т-Мобайл Арена, Лас Вегас ще се изправят един срещу друг Хабиб Нурмагомедов и Тони Фъргюсън. Въпреки, че тази среща не е главното събитие на вечерта, интересът е огромен, защото победителят от този двубой ще се изправи срещи Конър МакГрегър. Освен това вълнението около този мач е голямо заради  уникалните стилове на двамата MMA състезатели и техните дълги поредици от победи без загуба. 

Хабиб си е поставил амбициозна цел да се превърне в легенда на световния MMA и да се запише в историята на спорта с недостижими рекорди. До момента Хабиб е с 24 победи, без загуба.

Тони е известен с умението си да бъде нестандартен и непредсказуем. Той е сигурен, че след 9 поредни победи следва 10-та. 

Очертава се напрегнат и интересен мач, защото двамата състезатели имат различни стилове на игра, както в стойка, така и на земя. Тони е известен с разнообразната си играта, с куп трикове и атаки от системата "10th Planet Jiu Jitsu". 

Хабиб успешно прилага редица силови прийоми от бойното САМБО и е способен да пречупи своя противник, катко психически, така и физически. 

Едно е сигурно и двамата са силни и нестандартни. 

Бележка: мачът не се състоя поради здравословни проблеми на Хабиб, възникнали в следствие на намаляване на теглото непосредствено преди мача.

Джу джицу в действие: Видео

Много често, когато с някого заговорим за бойни спортове, ме питат дали и до колко джу джицу е ефективно за самозащита. Истината е, че спортът е невероятен в това отношение, тъй като предлага разнообразни начини за контрол и доминация над опонент. В следното клипче ще видите как Райън Хол се справя с такъв недоброжелател. Хол е един от най-добрите американски черни колани по джу джицу. 

А Вие използвали ли сте джу джицу в такива ситуации? Можете да споделите в коментарите.

„Директно от извора“ - Нова рубрика на BJJ Blog!

Здравейте, читатели! Решихме, че е време да започнем първата си ежемесечна рубрика. Тя ще бъде с името „Директно от извора“ и ще включва един от най-реномираните и известни треньори в цял свят – Джон Данахър. Той е изключително активен в социалните медии  Facebook, Instagram и Twitter, като често пише дълги и богати на информация публикации. Той притежава нестандартен поглед върху джу джицу и темите, които вълнуват практикуващите го. Затова с екипа ни решихме, че господин Данахър (уважителните обръщения господин и госпожа винаги фигурират, когато говори за други хора) и неговите мисли, съвети и разсъждения, които, благодарение на социалните медии, четем безплатно, са изключително подходящи за създаването на рубрика. В първата ни статия ще Ви запознаем малко по-подробно с него.

Джон Данахър; снимка Facebook

Кой е той?

Джон Данахър е роден в Нова Зеландия. Започва да се занимава с джу джицу сравнително късно – на 28 години. Завършва магистратура по философия в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от петте най-елитни в страната. Докато учел, той работел като охранител в дискотека. По това време имал изключително ниско мнение за борбата, като смятал, че от спорта лъха хомосексуалност и тези захвати, които борците прилагат, са силно неефективни в бойна среда. Колегите му обаче успяват да го разубедят, след като ги вижда в действие. Малко след това той започва да тренира, за да се справя по-лесно с пияните хора в нощния клуб.  Останалото, както се казва, е история. През 2002-ра година получава черен колан от треньора си Хензо Грейси.

Постижения 

Джордж Сен-Пиер и Джон Данахър на UFC събитие.
Данахър отново носи рашгард; снимка sherdog.com

 В момента Данахър е треньор в Хензо Грейси Ню Йорк, където прекарва по 12-14 часа на ден. Контузия в коляното го възпрепятства да води активна състезателна кариера, която изключително умело „наваксва“ с треньорска такава. Зад гърба му се отличават шампиони в UFC като Крис Уайдман, Джордж Сен-Пиер и Мат Сера. А също и нашумелият напоследък покрай Еddie Bravo Invitational  Danaher Dead Squad – Гари Тонън, Еди Къмингс и Гордън Райън. Данахър се е самодигностицирал с обсесивно-компулсивно разтройство и поради тази причина е изключителен перфекционист. Той „диша и мисли“ джу джицу.  В най-големия ММА портал в света sherdog.com има публикация, която е посветена изцяло на почти маниакалната му посветеност на спорта. Макар и да прекарва по над десет часа на ден в залата, той продължава да се развива като треньор. Дейв Камарийо, е един от най-добрите треньори по джудо в Щатите. Той споделя в интервю, че Данахър е изгледал обстойно всички джудо срещи, които някога са се провели на олимпийско ниво, направил е анализ на 15-те най-ефективни хвърляния и след това ги е въвел в тренировките си, като ги преподава с изумителна детайлност. Мат Сера пък споделя, че Джон е отишъл на сватбата му с панталон, официални обувки и.... рашгард!

Данахър несъмнено е един от съвременните гении на джу джицу. Интересен, образован и изключително аналитичен, той е известен не само с отдадеността си към спорта, но и с ефективните си геймпланове, които го правят успешен и в ММА средите.

Видео интервю с Джон Данахър

Линк към Facebook профила на Джон Данахър

Линк към Instagram профила на Джон Данахър

Успехи на състезателите ни на европейското първенство по джу джицу

Страната ни записа най-успешното си представяне на Отвореното европейското първенство по джу джицу (с ги) в Лисабон, в историята си. Събитието се проведе в рамките на шест дена – от 17-ти до 22-ри януари. Тъй като състезанието е с отворен формат на участие и няма квалификации за него, имаше участници от цял свят.  Делегацията ни се състоя от три клуба – СК Бойни спортове Монтана и Jiu Jitsu and MMA academy София, които представиха отбора на Зенит и Бруно Бастос Варна, които са под егидата на Bastos Association. Страната ни успя да завоюва 6 медала – четири златни, сребърен и бронзов медал.

Състезателите на СК Бойни спортове Монтана
заедно с техния треньор Николай Цоков; facebook

Състезателите на СК Бойни спортове Монтана записаха невероятно представяне. Всичките им медалисти са гимназиални ученици в момента.  Даниел Евгениев успя да спечели златен медал в категория до 82 килограма при сините колани. Още по-невероятен е фактът, че той направи това на едва осемнадесетгодишна възраст. 

 Съотборникът му Марио Маринов завоюва трето място при юношите в категория до 89 килограма. Леонид Тодоров пък остана пети в най-оспорваната категория за състезанието – тази до 76 килограма при сините колани, където, след спорно отсъждане, той отпадна на четвъртфиналите. Тези момчета имат реалната възможност да се превърнат във фактор в джу джицу в Европа.

Снимка: Иво Евгениев и Николай Николов; facebook

Столичният клон на Зенит извоюва златен и сребърен медал. В категория мастър 1(състезатели в диапазона 30-35 години) Николай Николов успя да „поправи“ второто място от миналата година, след като спечели златото в категория до 100 килограма при сините колани. Тренирал е лека атлетика, борба и сумо, където има две спечелени европейски титли. Той е един от малкото български спортисти с европейски титли в различни спортове. Иво Евгениев, който се състезава в категория мастър 4(51-55 години), остана втори при 88-килограмовите лилави колани.

Снимка: Марио Братанов; facebook

Варненци донесоха на страната ни две европейски титли при белите колани. Марио Братанов извоюва златото в категория до сто килограма. Марио, който е професионален покер играч, успя да победи четирима опоненти по пътя към златото. Невероятно постижение за човек, който тренира от едва 8 месеца. Приятна изненада при жените пък направи Мила Савова, която в конкуренцията на 16 жени, спечели златния медал при жените до 52 килограма, а часове след това получи и синия си колан. Тя е първата европейска шампионка за жени за страната ни.

Снимка: Мила Савова; facebook

Екипът на BJJ Blog поздравява състезателите и треньорите на участниците и им пожелава успехи в спорта и занапред!

Как да бъдем дисквалифицирани? (Видео)

Джу джицу и бойните изкуства винаги са били синоним на уважение. Във видеото по-долу ще Ви покажем какво се случва, когато респектът в състезателна среда бива заменен с непозволени прийоми и мръсни номера като високоамплитудни и забранени хвърляния, удари и дори неподходящи действия и жестове след победа.