Най-успешните джу джицу състезатели в ММА (Част I)

В тази статия ще ви запознаем с най-успешните състезатели по бразилско джу джицу в смесените бойни изкуства. Задачата не бе никак лека и поради тази причина се наложи да ги оценим по следните обективни критерии - какви успехи имат в джу джицу, какви успехи имат в мма благодарение на него и какви успехи имат в мма като цяло. В статията сме включили само и единствено състезатели, които са печелили големи турнири на ниво кафяв и черен колан и ADCC.

Фабрисио Вердум

Фабрисио Вердум несъмнено е най-успешният състезател по всички параграфи. Зад гърба си има четири световни титли по джу джицу, два златни медала от ADCC и три панамерикански титли. Постига значими успехи в сферата на ММА, като спечелва временната титла в UFC в тежка категория, а малко след това и официалния пояс в същата категория. През 2010-та година той прави смятаното до този момент за немислимо, като побеждава посредством задушаване от триъгълник легендарният Фьодор Емилианенко. Макар и да е декориран шампион по джу джицу и да 

Фабрисио Вердум

притежава победи чрез събмишън над Кейн Велазкез, Антонио Ногейра и "Последният император" (Прякорът на Емилианенко б.а.), той силно разчита и на играта си в стойка, която значително подобрява, след като се присъединява към Kings MMA, благодарение на опитния им треньор Рафаел Кордейро. Любопитен факт е, че Вердум успява да стане шампион на черни колани, като се подготвя в отбор, който се състои само и единствено от бели и сини колани.

Демиън Мая

Демиън Мая е най-добрият посланик на спорта в ММА. Във „витрината“ си има титла от ADCC и световна титла на лилави колани. Мнозина анализатори, треньори, състезатели и спортни журналисти твърдят, че той е най-добрият джу джицу състезател в смесените бойни изкуства.  Има 18 победи в UFC, като ясно се

Демиън Мая

отличават имената на бъдещи и бъдещи претенденти за титлата като Карлос Кондит, Мат Браун, Гунар Нийлсон, Джон Фич и Чейл Сонън. В момента е един от претендентите за титлата в полусредна категория. Стилът му се базира изцяло на джу джицу, подпомогнато от изключителна борба и порядъчна защита от удари. Има мач с Андерсън Силва, който губи с решение. Малко след него решава да наблегне на борбата и резултатите не закъсняват.

Роналдо „Жакаре“ Соуса

„Кайманът“ (Jacare – кайман; портогалски; б.а.) е изключително харизматична личност. Първоначално смятал, че джу джицу е спорт, в който имало „твърде много прегръщане между мъже“, затова Мачадо, който бил впечатлен от физическите данни на момчето, му предложил да присъства на "само една тренировка". Точно толкова трябвало, за да бъде запалена искрата у него. Зад гърба си има двойни титли (в неговата категория и в отворената) на ниво лилав, кафяв и два пъти на черен колан. Известен е с „хишническия“ си стил, който е силно агресивен, освен 

Роналдо Соуса

джу джицу, той притежава завидни умения по борба и бокс, а също така е носител на черен колан по джудо. Печелил е титлата в организацията Strikeforce, която успява да защити веднъж. В момента е в топ 3 на претендентите в сложната и заплетена средна категория в UFC. Както споменахме, той е изключително комплексен боец, макар и благодарение на джу джицу да е „взимал скалповете“ на хора като Гехард Мусаси, Юшин Оками и бивши шампиони в UFC като Витор Белфорт и Роби Лоулър.

Видео с подбрани моменти на Демиън Мая

Очаквайте продължение!

Резултати от Eddie Bravo Invitational 10

Eddie Bravo Invitational за пореден път затвърди името си като най-елитната и реномирана submission only организация (Повече за EBI и правилата). Десетото издание, провело се в Мексико сити, предложи на зрителите общо 15 мача в категория петел (до 61 килограма). В турнира ясно се отличаваха имената на фаворитите и евентуални финалисти Еди Къмингс  и Джио Мартинез, като и двамата имат по две титли, а вторият е действащ шампион в тази категория.

Резултати от първи кръг:

Лява страна на потока:

Джио Мартинез (Тент планет) срещу Крисчън Уудманс (Атос)

Джио побеждава посредством дарс, след като наказва груба грешка на опонента си.

Джоуи Дийл (Джоуи Дийл) срещу Марсело Кохен (Армори)

Кохен атакува кимура от гард, като след неуспешната атака успява да изпълни суийп, като малко след това печели с кимура от маунт.

Бруниньо Барбоса (Буда джу джицу) срещу Сураж Будхрам (Ренато Таварес)

Бруниньо побеждава чрез ключ на прасеца  почти веднага, след като стигнат в партер.

Хавиер Гомез (Арес) срещу Рики Лул (Тент планет)

Лул побеждава след силна позиционна игра, която води до хийлхук.

Дясна страна на потока:

Еди Къмингс (Хензо Грейси Ню Йорк) срещу Алесандро Коща (Бразилиън уориърс)

Къмингс дърпа гард още в началото, като малко след това прави запазената си марка – хийлхук.

Ашли Уилиямс (Крис Рийс БДжДж) срещу Алексис Алдунсин (Хензо Грейси Мексико)

Изключително оспорван мач с разнообразни позиции и опити за събмишън, като мачът не излъчи победител в редовното време. Алдунсин успя да спечели със задушаване от гръб във второто продължение.

Барет Йошида (Арена) срещу Ерик Медина (Жан Жак Мачадо)

Мач, който няма да бъде запомнен с атрактивността си. Йошида, който е на 41 години, печели посредством задушаване в първото продължение.

Еди Къмингс

Резултати от втори (четвъртфинален кръг):

Джио Мартинез срещи Марсело Кохен

Джио се нуждаеше от по-малко от две минути, за да успее да спечели срещата посредством хийлхук.

Бруно Барбоса срещу Рики Лул

Лул печели чрез гилотина, която атакува още в началото.

Еди Къмингс срещу Алексис Андулсин

Еди отново дърпа гард, хваща глезена и атакува хийлхук като по учебник.

Барет Йошида срещу Артуро Роха

След като Йошида защитава умело краката си в началото, той минава гарда и задушава опонента си с езикиел от маунт.

Резултати от трети кръг (полуфинали):

Джио Мартинез срещу Рики Лул

Този мач между съотборници приключи в полза на по-опитния Джио, който успя да спечели с арм трайенгъл от маунт.

Еди Къмингс срещу Барет Йошида

Къмингс побеждава, като изпълнява трети хийлхук за вечерта.

Резултати от четвърти кръг (Финал):

Джио Мартинез

Еди Къмингс срещу Джио Мартинез:

Еди дърпа гард, като постоянно преследва краката на Джио. Мартинез демонстрира добра защита от ключове на краката, като гъвкавите му крайници го спасяват на няколко пъти, макар и да попада в спайдър уеб секунди преди края на редовното време. Продължението започва от спайдър уеб, като жребия определя Джио да атакува първи. Той умело успява да излъже Еди и го заключва с армбар. Къмингс обаче не успява да повтори направеното от съотборника си и губи срещата.

Джио Мартинез спечели 20 000 долара и титлата на EBI 10, като става едва втория състезател след Гари Тонън(който е съотборник на Еди), който успява да победи Къмингс.

Интервю с Иво Димитров - Монстъра

Бразилско джу джицу, макар и да набира все по-голяма популярност в България, е изключително млад спорт. Датирайки от недалечната 2008-ма година, високите степени в страната ни се ограничават до един черен и четири кафяви колана. В днешния материал ще поговорим с един от най-успешните състезатели на столичния клуб „Туистед“ джу джицу  и на България.

Той заема висока длъжност в международна компания, като изключително умело я съчетава със състезателна кариера, като на родна земя е известен със своя добър полу-гард. Носител на лилав колан, той има зад гърба си редица отличия на Републиканско, Балканско и Европейско ниво сред които и европейска титла на ниво син колан. Името му е Иво Димитров – Монстъра.

Здравей, Иво, ти си известен в състезателните среди, би ли се представил заради читателите, които тепърва навлизат в спорта? Разкажи ни повече за себе си.

Казвам се Иво Димитров, на 34 г., от гр. Стара Загора, към момента живея в София. Тренирам бразилско джу джицу от есента на 2010 г., като в края на 2009 г бях стартирал с джудо и самбо. Интересното е, че започнах с бойните спортове на доста късна възраст – 27 г, като до преди това съм ходил единствено на фитнес, но и там за пръв път стъпих на 24 г. Дотогава се занимавах доста активно с музика и мечтата ми беше да стана професионален барабанист. За щастие, тя не се изпълни и сега свиря за удоволствие, тренирам 5-6 пъти в седмицата и в свободното си време работя по 8-10 часа на ден.

Как премина от джудо на джу джицу?

Когато се преместих да живея в София през 2010 г, бях на кръстопът, дали да продължа с джудо или да премина към зараждащото корени у нас джу джицу. Тогава се допитах до един приятел, който имаше доста по-богат опит от мен „Къде ми препоръчваш да тренирам в София, джудо в Илинден или BJJ Real Pain?“, а той ми отговори „При Боби, там е най-добре.“ И така започнах тренировки при него. Това, което ме привлече в този спорт е, че можеш да победиш опонента си дори от позиция, която изглежда привидно неизгодна за теб,тоест има доста по-широк спектър на възможности спрямо традиционните стилове. Отделно, в клуба, който в последствие се наименува Туистед джу джицу, цари изключително приятелска обстановка с доста интелигентни момчета и момичета, с които можеш да споделяш опит и виждания далеч отвъд джу джицу.

Как се запали по джу  джицу?

Първият ми досег с бойното изкуство беше на един семинар на Любо Геджев в Стара Загора през 2010 г, след това започнах да гледам доста видеа в интернет и накрая стартирайки тренировки „при Боби“,(вече Туистед JJ) това разпали огъня.  Това, което ме впечатли от спортна гледна точка, е че борейки се с момчета, които тежаха с по 20 кг по-малко от мен, ме доминираха с техника и гъвкавост независимо, че бях физически по-силен от тях. Това тотално промени представите ми за този спорт, понеже едно е да гледаш видео клип в Youtube, но е съвсем различно да усетиш това на живо. Техниката! В "Туистед" се отдава изключително внимание на детайлите в техниката, които правят голямата разлика. Другото нещо, което много разпалва са състезанията. Хубавото в този спорт е, че има много състезания, на които можеш да мериш сили и умения със състезатели от твоя ранг, а понякога и по-висок. Несъмнено, успехът с, който най-много се гордея е европейската титла на сини колани през 2014 г в Рим, когато успях да отбележа победи срещу изключително класни състезатели от световна величина.

 Европейска титла за Иво в категория за сини колани.

На провелото се състезание Serbian Open ти успя да спечелиш два златни медала. С какво това състезание бе по-различно от останалите? 

На това състезание бях на абсолютно същата дата преди две години и най-значимата разлика е, че тогава си тръгнах с частично скъсани коленни връзки – една от най-сериозните спортни травми. Имах възможността да се изправя срещу момчето срещу, което се контузих тогава и да отбележа две победи със събмишън.

Срещна ли трудности в подготовката си и по пътя за златото?

Трудности винаги има. Често ми се е случвало да боледувам преди състезания или да получа контузия, но този път пречките бяха от друго естество. Една седмица бях на служебен трейнинг в Белград, който приключваше вечер между 21-22 часа и нямах време да се готвя интензивно, но от друга страна, това ми беше помогнало да се отърся умствено и да отида доста свеж.

Трето място за Иво на европейското първенство.
Този път в категорията за лилави колани.

Какво те накара да вземеш участие в отворената категория на кафяви, а не в тази за лилави колани, в която би трябвало да участваш?

Пропуснаха да ме впишат в надпреварата за лилави колани и го разбрах чак, когато обявиха финалната среща. Тогава ги попитах дали кафявите колани още не са започнали и за мое щастие все още не бяха. Помолих организаторите да ме включат заедно с тях в надпреварата за абсолютната категория и те го направиха. След две победи взех първото място, като на финала успях да победя може би най-добрият сръбски състезател за последните години – гигантът Момир Кукуш от свръх тежката категория.

Ти си човек, който се е състезезавал и на европейски първенства, като имаш и европейска титла на сини колани. Смяташ ли, че разликата между лилавите колани тук и тези на европейско ниво е голяма?

Да, състезавал съм се и на лилави колани на европейско първеснство, като успях да взема трето място тази година. Цветът на коланите е нещо относително, някъде се дават след много труд и усилия, другаде дори се пропускат и веднага се дават кафеви или черни колани. За мен пътят трябва да се извърви и да не е лесен, за да е сладък. Всичко останало е само етикет и емблема, която рано или късно прозира, когато излезем на по-широкия хоризонт.

Ако трябва да дефинирам две основни специфики относно големите турнири те биха били, че: 1. Състезателите се готвят много по-целенасочено и излизат на състезателното татами изключително мотивирани и целеустремени. 2. Технически са много по- подготвени и разнообразни. Но, където и да се състезавам, винаги целя победата, влизам с план за играта и се опитвам от първата секунда на наложа моя стил. Ако загубя, което не се случва рядко, това пък е много калорична храна за размисъл, която се опитвам да усвоя на максимум.

Благодарение на кои твои качества смяташ, че си толкова успешен и в спорта, и в работата си?

Дефиницията за успех винаги е била доста дискутирана и не съм сигурен коя е най точната, за да отговоря конкретно на този въпрос. Аз смятам, че успехът се изразява в постоянното желание за развитие и въпреки трудностите, които човек срещне по пътя си, той да не спира да се движи, да върви напред и да постига целите си. Това обаче е нож с две остриета. Понякота точно тези качества, които ни дърпат напред, ни и пречат. Ако трябва да дефинирам качествата, които ми помагат, то може би биха били следните: упоритост, постоянство, непримиримост със статуквото и понякога креативност. Искам да имам собствен и характерен стил.

От къде идва колоритният ти прякор „Монстъра“?

Причината е, че когато започвах тренировки „при Боби“ имаше още двама Ивовци и трябваше да ни разграничават. По това време работата ми беше свързана с енергийната напитка Монстър и ето ти комбинацията Иво Монстъра. Има и други версии, като например, че играта ми е монстърска, но на тази версия не вярвам. 

Какво предстои от тук нататък за теб?

Не знам, истината е, че никога не съм си поставял дългосрочни цели в BJJ, важното е да съм здрав, да имам възможност да тренирам, ако мога занапред да помагам с опита си и на други хора, които искат да се състезават, понеже смятам, че мога да съм полезен с това. Зад гърба си вече имам над 30 турнира, над 120 двубоя и над 600 мин. състезателен опит.

В средносрочен план, най-вероятно ще се опитам да се подготвя за следващото европейско първенство.

Иво след доминацията на сръбска земя.

Какво би искал да кажеш или посъветваш читателите ни?

Бих посъветвал всеки да прави това, което го кара да се чувства щастлив и удовлетворен, както и да бъде полезен за околните. Ако това е спортът, да спортуват с желание и хъс, да не се примирява с трудностите и пречките, които среща, както и да си поставя високи и постижими цели, които да следва и не на последно място - Бог да благославя труда на всеки.

От името на целия ни екип ти благодаря и ти пожелавам успех в предстоящите ти тренировки, състезания и бъдещи начинания!


Полуфиналният мач на Иво на Serbian Open.

История на Tenth Planet Jiu Jitsu

Tenth planet jiu jitsu/тент планет джу джицу (джу джицу от десетата планета; английски б.a.) е система, произхождаща от джу джицу, която се базира на no gi (без ги) игра. Създадена е от една от най-противоречивите личности в джу джицу - Еди Браво.

Кой е Еди Браво?

Еди Браво и Жан Жак Мачадо

Еди Браво е роден през 1970та година в Калифорния, САЩ. Първия си контакт с бойни спортове получава, когато е в гимназията - там тренира борба. След дипломиране заминава за Холивуд, където решава да се отдаде на музикалната си кариера. По това време, вдъхновен от Брус Лий, той проявява афинитет към традиционните бойни изкуства. Започва да тренира карате при Филип Скорния, в чиито методи губи вяра веднага след излъчването на UFC 1, което Хойс Грейси печели (първите UFC състезезания са били с турнирен формат б.а), използвайки джу джицу. След събитието, той започва да тренира Джит Кун До (Техниката на изпреварващия юмрук - боен стил, създаден от самия Брус Лий), а април 1996та година добавя и бразилско джу джицу към тренировъчния си режим, започвайки тренировки при известните братя Мачадо. След 2 години и половина на успоредни тренировки, той решава да се посвети само и единствено на джу джицу. Еди намирал за изключително трудно да се придържа към традиционните и основни позиции в спорта, затова по начало креативната му натура, започнала да опитва различни нетрадиционни позици. На ниво син колан той започнал да търси начини, посредством които да достига до заключваща

Еди Браво изпълнява туистър

 техника на гръбнака, която той нарича туистър. На ниво лилав колан, той започва да разработва специална форма на отворен гард известна като ръбър гард (rubber guard - гумен гард) - изключително подходяща позиция за ММА.

Успехът

Знаменитата победа на Еди Браво

През 2003та година Еди печели квалификацииите в категория до 66 килограма на територията на Северна Америка на най-елитното и реномирано граплинг състезание в света ADCC(Abu Dhabi Combat Championship - боен шампионат на Абу Даби б.а.), с което си гарантира участие във формата.  В първия си мач, той побеждава Густаво Данташ - бивш световен шампион на кафеви колани посредством задушаване от гръб. Голямата изненада, която записва името му със златни букви в историята на спорта, той прави във втория кръг на състезанието. Там успява да направи до този момент немислимото, като побеждава един от най-титулуваните членове на фамилията Грейси - Хойлер. Въпреки че е на 38, той все още е действащият шампион в тази категория. Смятаният за абсолютен аудсайдер Браво, който по това време е със степен кафяв колан, съумява да спечели мача посредством триъгълник от позиция, известна като пирамида - вид контрол от ръбър гард. Макар и да губи убедително с 16 на 0 точки в следвашия кръг от Лео Виейра, той успява да отвори доста врати за развитието на тент планет системата.     

Големият въпрос - какво създава необходимостта от създаването на такава система?

Хойс Грейси печели срещу Джейсън ДеЛусия
посредством ключ на ръката на UFC 2

В зората на ММА, спортът бива доминиран от един иначе дребничък бразилец - Хойс Грейси. Без фамилията Грейси, джу джицу и ММА едва ли щяха да достигнат висотите, на които са в момента. Голяма част от техния успех се дължи не толкова на невероятната им и недостижима игра на земя, колкото на екзотичността на самото бойно изкуство - кой би очаквал да бъде заключен от с 15 килограма по-лек човек от него, докато е по гръб. Елементът на изненадата доста помага на джу джицу. Този фактор обаче се губи с времето. ММА състезателите започват да се развиват на всички фронтове - страйкърите (бойците, които предпочитат боя в стойка и използват прийоми и похвати от ударни бойни изкуства като карате, кикбокс, бокс, таекуондо и др. б.а) доста умело боравят на земя и демонстрират добри събаряния, борците демонстрират добра игра в стойка, добри атаки за ключ или задушаване, спортистите вече не разчитат само и единствено на стила, от който са тръгнали, тъй като това мигновенно би довело до провал. Те осъзнават, че не е нужно да минават гарда, с което да рискуват суийпове, атаки за ключ и други опасности. Вместо това, единственото, което трябва

 Легендата Джордж Сейн Пиер неутрализира гарда на световния
шампион по джу джицу Би Джей Пен

 да направят, е да стоят с правилна изправена стойка на гърба, като по този начин отварят възможност за опустошителни удари, които да направят безполезен иначе добрия състезател по джу джицу. Това довежда до загуба на митичната слава на спорта, натрупана от по-ранните издания.

Къде и в какво бъркат бойците и спорта?

Снимка от световното първенство по джу джицу    

На Мундиала (Mundial - световен, глобален; португалски)   - световното първенство по джу джицу, ежегодно виждаме невероятни суийпове, ключове и задушавания. кои от кои по атрактивни. В ММА, за жалост, същите тези световни шампиони, правещи същите тези невероятни и атрактивни техники, се провалят главоломно в опитите си да направят не само тях, но и каквото и да е било по-значимо. Според Еди Браво, причината за това е ги-то. Благодарение на него, джу джицу състезателите могат да установят различни видове контрол и позиции, които реално нямат бойна приложност. Добавим ли и удари в партер, условията стават многократно по-неблагоприятни за граплърите. Твърде голяма част от играта се базира на ги-то Липсата му в ММА, както и факта, че бойците са голи, потни, а нерядко и окървававени, още повече намалява шансовете за добра игра и контрол отдолу. 

С какво се отличава от обикновеното джу джицу с кимоно?

Японецът Шиня Аоки демонстрира добър мишън контрол.

Най-доброто решение на гореспоменатите проблеми е играта, базирана на клинч. Клинчът е в основата на тент планет системата, тъй като това е най-сигурният контрол, който не изисква ги. Независимо дали се намирате в позиция четвърт гард, полу-гард, бътърфлай гард или пълен гард, Вие установявате контрол върху горната част на тялото на опонента, който не само възпепятства изправянето му и минаването на гарда Ви, но и постепенно да Ви позволи да напреднете в по-благоприятна и доминантна за Вас позиция. Първата стъпка, която трябва да предприемете, когато установите гард, е да преодолеете или "счупите" стойката на опонента си, да преминете в Мишън Контрол, след което да преминете към по-доминантни контроли и позиции, докато не стигнете до задушаваща/заключваща техника или суийп до доминантна позиция отгоре. Тент планет системата набляга точно на тези позиции, при които установявате контрол над опонента, като по този начин предотвратявате атаките му, а успоредно с това разбивате защитата му и подготвяте свои такива.

Защо тент планет системата е най-добрата алтернатива за ММА?

Има два случая, които водят до крах при граплърите в ММА- срещи страйкър с добра защита от събаряния и срещу борец, който може да ги събори, когато си поиска.Борбата е един изключително труден спорт, който няма как да се научи за половин година, което значи, че срещу борец, шансовете на граплър да е на крака или в доминантна позиция отгоре в партер, 

Андерсон Силва доминира в стойка Деймиън Мая в мача им
за титлата в средна категория.

клонят към нула. Поради тази причина джу джицу състезателят е обречен да прекара целия мач по гръб. Oт тук следва същински ад за граплъра, като той или ще бъде обсипван с удари, или ще има човешко одеало (английски - human blanket - човешко одеало; така  наричат борците, чиито геймплан се състои единствено от събаряне и контрол, които нямат за цел да минат гарда или да използват удари, а просто да стоят  статични, за да губят време, разчитайки на точките от събарянето) върху себе си. Разликата между тент планет и обикновеното бразилско джу джицу, що опира до ММА, е това, че тент планет не спира да се развива. Всяка техника, която се случи някъде по света, няма значение дали става въпрос за суийп, задушаване или ключ, от световните лидери в ММА като UFC, WSOF и Bellator, до най-малките местни шоута, бива разглеждана от Еди Браво и отбора му и имплементирана в играта им. Другият тип бойци, създаващи сериозни, са страйкърите с относително добра защита. Тогава граплърът има наистина сериозен проблем. Той бива обсипват с всевъзможни комбинации от удари. А дори и евентуално да успее да прeнесе боя на земя, той няма да е в състояние да направи каквото и да е било, заради многото неизбежно допуснати удари. Тент планет предлага решение на точно тези два проблема. В случая със страйкъра, единственото, което реално може да направи джу джицу състезателят, е да "дръпне" в гард и установи незабавно мишън контрол. Този контрол не гарантира пълна защита, но това е може би най-сигурният инструмент за игра отдолу в мма. Същият този контрол може да помогне и в мачове срещу борци. Проблем обаче си остава човешкото одеало.

Критиката

Ричи и Джио Мартинез след спечелване на поясите на NAGA

Основният аргумент против тент планет системата, който всички нейни противници използват е факта, че няма тент планет състезател, който да е печелил дори и едно от големите състезания като ADCC, световнo първенствo, пан-американски игри и др. от този калибър. Аз смятам, че този аргумент е силно необоснован, тъй като тент планет системата не е измислена, за да бъде успешна в джу джицу и граплинг, а за да помага на джу джицу състезателите да имплементират уменията си в сферата на смесените бойни изкуства. Единствените изключения са братята Джио и Рики Мартинез. Постигнали значими успехи в брейк танците, започват да тренират тент планет джу джицу след като остават да гледат една тренировка, провеждаща се в същата зала, в която Джио водел тренировки по брейк. Нужни са точно няколко тренировки преди той да се посвети изцяло на джу джицу, като успява да получи своя черен колан за 3 години и половина. Ричи се запалва по спорта след като вижда как по-малкият му брат, с едва тримесечен опит в джу джицу, успява да спечели категорията за сини колани на световното за без ги. Любопитен факт е, че тент планет джу джицу използва същите степени като в обикновеното бразилско джу джицу, макар и да не носят колани, те използват рашгарди със съответващия на колана цвят. 

Ярки тент планет представители в ММА

Тони "Ел Кукуй" Фъргюсън

Тони "Ел Кукуй" Фъргюсън

 (Ел Кукуй е мексиканската версия на Торбалан) е един от най-атрактивните граплъри в историята на UFC. Намиращият се на трето място в лека категория в най-популярната ММА организация на света, той притежава невероятен арсенал от задушавания, сред които и неговия любим Дар'с, атрактивна игра в стойка и нелоши събаряния, дължащи се на добрата база, която е натрупал като гимназиален борец. Понастоящем притежава кафяв колан по джу джицу.

Вини "Песао"  Магалаеш (Pezao - Биг фут, голямо стъпало; португалски; идва от несъразмерно големите стъпала, които имал като дете) има добра база в традиционното бразилско джу джицу, започва да се занимава с тент планет джу джицу след като получава черния си колан. Има 4 медала от ADCC - Един златен и три бронзови, печелил е и световното първенство за черни колани, както и световно в дивизия мастърс 1 ( за участници над 35 годишна възраст). Той продължава да се състезава активно по елитни граплинг събития в така наречените суперфайтове, като е известен с добрата си игра на

Вини "Пезао" Магалеш

ключове на краката. Също така е носител на ММА титлите във веригите M-1 и Titan, завършва на второ място в осмия сезон на реалити формата the ultimate fighter.

Състезанието

На 01.06.2014 година Еди Браво създава нов и невиждан досега формат за турнирни граплинг състезания, с името Eddie Bravo Invitational (EBI). Форматът се състои от един десетминутен 

Ричи Мартинез срещу Гари Тонън на EBI 1

рунд, при които се играе до задушаваща или заключваща техника. В случай на липса на победител след приключване на редовното време, се хвърля монета, след което на победителя от жребия са предоставени две възможности - да избере позиция от, която да започне продължението, едната позиция е от контрол на гърба, а другата е от позиция, която тент планет практикуващите наричат spider web (мрежа на паяк; английски), която на практика представлява позицията, преди завършване на армбар. Играе се до ключ или
 избягване от съответната позиция. Ако първото продължение единия състезател заключи другия, а след това втория не успее да го направи, победител е първият. Играят се максимум 3 такива рунда, като при липса на завършващи техники, се определя за победител този, който е 

Ронда Раузи поддържа добър спайдър уеб контрол малко
преди да победи Сара Кауфман посредством ключ на
ръката

избягал за най-малко общо време то трите рунда. Този формат на състезание дава поле за изява на редица атрактивни състезатели, като дава начало на кариерите на някой от най-обсъжданите и атрактивни имена в граплинга днес като Гари Тонън, Гордън Райън и Еди Къмингс, като всеки един от тях го е печелил поне по веднъж. Джио Мартинез пък е печелил първите две EBI състезания.

Защо точно тент планет? 

Названието идва от записки на американския лингвист от руско потекло Закария Сичин, който твърди, че хората са създадени само и единствено с цел да копаят злато за висша хуманоидна

Закария Сичин

раса, обитаваща десетата планета от нашата слънчева система, известна под името Нибиру. На Еди му допаднала идеята, че би могло да има същества, създаващи висши форми на живот само и единствено, за да добиват злато и решил, че макар и да не е роден на тази планета, то неговото джу джицу преспокойно може да бъде от там.

 

Автор: Симеон Миронов

"Да бъдеш най-добрия, си има цена"

Тези думи принадлежат Ромуло Барал - петкратен световен шампион по джу джицу, считан за най-добрия в средна-тежка категория (до 88 килограма). В скорошно интервю той прави паралел между успехите в джу джицу и тези в други сфери като например медицина и право. Посочва, че за да успееш в тези начинания, трябва да работиш усърдно и да правиш жертви. Обръща и внимание на смирението. То е най-големият враг и единствен лек за егото.

"Съветът, който мога дам на някого, който иска да е наистина добър в джу джицу или пък да стане световен шампион, е много прост - за да станеш световен шампион трябва да си най-добрия за килограмите си и за колана си. Не е много по-различно от това да си най-добрият в нещо друго. Ако искаш да си най-добрият доктор или пък най-добрият адвокат, какво трябва да направиш? Трябва да учиш и да се трудиш усърдно. Джу джицу с нищо не е по-различно в това отношение. Същото е и тук. Идеята е същата, просто концепцията е по-различна. За да станеш световен шампион по джу джицу трябва да успееш да комбинираш много неща.

 Казвам на учениците си, че доста хора могат да станат световни шампиони на цветни колани (син, лилав и кафяв б.а.), но колко от тях всъщност имат възможността да станат такива на черни колани. Колко? Колко от тях могат да бъдат най-добрите в залата?  Хората, които искат това трябва първо да са с нагласата за него, а след това да поискат да платят цената за това. А тя се плаща с изключително много труд. Все пак говорим за световен шампион, което ще рече, че става въпрос за много труд. Фокус! Колкото по-малко е егото Ви, толкова по-бързо ще напредвате. Знам, че това е много трудно. особено за хората, които искат да са световни шампиони, защото повечето oт тях са с голямо его. Това е изключително важно за напредъка Ви. Моят съвет относно тренировките е да отворите съзнанието си и да потиснете егото си. И след това добавяте към горните неща кондиционни тренировки и хранителен режим. Да, правилното хранене е голяма част от живота на професионалния спортист. Най-важна е нагласата Ви за всичко това, как подхождате към това да станете световен шампион. За тази работа трябва да сте любезни, трябва да сте скромни. Всички тези неща ще Ви помогнат да постигнете целите си, защото не бихте искали хората да Ви освиркват. Смятам, че комбинацията от горепосочените неща ще отвори всички врати към това да станете световен шампион. Тренировките по цял ден няма да доведат до това, макар и да не са лошо нещо. Да, Вие ще подобрите техниката си, но важното всъщност е колко силно искате да успеете да станете световен шампион. Мнозина успяват на цветните колани, за разлика от черните, при които успяват малцина. Сега знаете как да сторите това, особено с все по-засилващата се конкуренция."

Линк към оригиналното видео на английски

Това е рецептата за успех на този уважаван и проспериращ маестро в сферата на джу джицу. Каква е вашата, какво Ви мотивира да посещавате залата? А готови ли сте да платите цената за това да бъдете световен шампион?

Основни позиции в джу джицу - Половин гард (half guard)

Полу гард (HG - известен още като халф гард или половин гард) е една от фундаменталните позиции, доказала ефективността си не само в джу джицу, но и в набиращите все по-голяма популярност смесени бойни изкуства (ММА).  Според проучване, направено от MMAfightdb.com, 50 % от суийповете в ММА са се случили именно от позицията халф гард.

История на позицията

Полу гарда е с неизвестен и недоуточнен произход, но се смята, че е "рожба" на "таткото" на бразилското джу джицу - джудото. Там тя изпълнявала функцията на  инструмент за оцеляване и забавяне на играта (т. нар. stalling), но с промяната на правилата с цел по-активна и по-подходяща за обикновения зрител игра, тази позиция  отпаднала от спорта. До началото на 90те години, където се възродила в друг спорт - джу джицу. Контузия в коляното на неизвестния никому дотогава лилав колан Роберто Кореа, по прякор Гордо (gordo-дебел [португалски] бел.ред.), го принуждава да промени стила си на игра. Той променил полу гарда из основи, когато започнал да търси ъндърхук пръз кръста (на снимката горе), който отворил безброй възможности за него като взимания на гръб, суийпове и т.н. Така че най-смело може да твърдим, че Роберто Кореа е създателя на халф гарда такъв, какъвто го познаваме в наши дни.


Халф гард като позиция
Полу гарда е позиция, при която вие обхващате с крака единия крак на своя опонент, която в началото се усеща като много неудобна и неестествена. Все пак имате човек върху себе си, което по презумпция не вещае нищо добро. Тя има доста разновидности:

Обикновен халф гард.

Това е гардът, измислен от Р. Кореа. Той е доста хитро офанзивно оръжие, което предразполага към тонове суийпове, взимания на гръб, та дори и атаки за ключ/задушаване. Когато за първи път пробвах тази позиция, докато упражнявахме техника, аз я възприемах като инструмент за оцеляване и място, в което не би трябвало да бъда. Но след като изпаднеш в ситуация, в която ти трябва да минаваш този прословут халф гард разбираш, че това може да бъде източник на доста проблеми. Особено срещу човек, който е наясно с позицията. Има едно момче в отбора ни, което е просто невероятен и почти безупречен от там. Минаването на неговия халф гард може да бъде сравнено само и единствено с обезвреждането на бомба със закъснител. Всяка грешна стъпка от моя страна бива наказвана поне със суийп. 

Дийп халф гард (dhg - deep half guard - дълбок халф гард [английски] бел.ред.) Е нещо като естествено продължение на стандартния халф гард (долу на снимката). Това е позиция, която, колкото и нелепа на пръв поглед да изглежда, е доста опасна за човека, чийто цел е да мине този гард. Особено, когато е срещу голям човек, който владее позицията. Балансът е най-важното нещо в преодоляването и минаването на тази позиция. Подпреш ли се на едната страна - биваш суийпнат. Подпреш ли се на другата - отново суийп.  Стоиш ли статичен - е, досетихте се....
Но от друга страна, може наистина много да усложните живота си, когато сте отдолу в тази позиция. Хаотичното махане с крайници, което в повечето случаи е естествена реакция в тази позиция, би довело до незабавен ключ за вашия опонент. 









Локдаун - Тази позиция е плод на нестандартното мислене на Еди Браво, създателят на "Тент планет джу джицу" (10th planet jiu jitsu). Тя представлява заключване на краката през пищяла на опонента, описано от самият него по следния леко вулгарен и хумористичен начин:
Ако приемем, че кракът ни, който е между двата негови, е самотното момиче, а краката на опонента са оградата към къщата на момичето, то момчето (респективно кракът, който е отстрани и не е затиснат) трябва да прескочи оградата, за да може момичето да се качи отгоре му. Аз лично доста често използвам локдаун не само като инструмент за оцеляване и затрудняване опонента да мине гарда ми, но и като средство  за атаки - най-често с цел суийп.


Какво да избягваме?  
Споменатият вече ъндърхук е ключов за оцеляването в тази позиция. Лежането по гръб, заедно с безцелното стискане, е най-сигурният начин да се изморите, да ви минат гарда и/или евентуално заключат.

Съветите на Пандата:
Препоръчвам просто да се опитва, пробва и експериментира. Опитвайте халф гард, започнете условната борба от дийп халф гард, нека Ви заключат 100 пъти, нека Ви минат гарда 300 пъти, тупнете и започнете от начало, няма нищо страшно в това. Даже напротив - това е единственият сигурен начин за прогрес и развитие не само в джу джицу, но и в живота. Страшното идва, когато отказвате да опитвате, експериментирате и пробвате нови позиции и атаки.
Народът е казал:
"Ако ставаше само с гледане, кучето щеше да е най-добрият месар." и определено е бил прав!

Видео от самия Роберто Кореа:

Благодаря за вниманието, дано да съм Ви бил полезен. Четете, коментирайте, дрилвайте и споделяйте! Приятни тренировки! 

Още статии от поредицата:
Основни позиции в джу джицу - Гард (guard)
Основни позиции в джу джицу - маунт (mount)
Основни позиции в джу джицу - сайд контрол (side control)

Promotion day 2015 - Twisted Jiu Jitsu

Нови страйпове и колани в СК Туистед Джу Джицу. (Видео без цензура)

Благодаря за вниманието. Споделяйте и харесвайте.