неделя, 18 декември 2016 г.

Най-големият враг в джу джицу.



Снимка: pinterest.com

Първата тренировка


Его – този трибуквен негодник е най-големия враг, с когото ще трябва да се борите още от първия ден, в който влезнете в залата. Първото нещо, от което автоматично ще се почувствате зле е, че още на загрявката ще видите далеч по-пълни и на пръв поглед неспортно изглеждащи хора да правят невероятни неща като например циганско колело и ходене на ръце. После, докато упражнявате техниката, ще видите, че същите тези хора са далеч по-подвижни, отколкото си мислите. За финал ще видите, че хора, които са с 15 до 20 кила по-леки от Вас са способни да Ви доминират без никакво усилие. Тези неща, особено по време на първата Ви тренировка, са често срещано явление. Но тук идва и положителното – всеки един от хората, които видите на първата си тренировка, е минал по този път! Никой не се е родил научен., то няма как да се отпуснете и да използвате техника, защото по този начин рискувате да се „провалите“. Този начин на мислене е пагубен не само за Вас и джу джицуто Ви, но и за това на Вашите съотборници. Този тип спаринг партньори не са от най-любимите, защото много често те се уповават на груби и нетехнични прийоми като хващане на под четири пръста едновременно (според правилата на международната джу джицу федерация, състезателите нямат право да хващат по-малко от четири пръста наведнъж), рискови изпълнения като събмишъни без контрол над опонента, които често водят до контузии, особено при ключовете на краката, които сами по себе си не са опасни. Липсата на контрол над тялото на опонента е това, което ги прави такива.

Няма лошо и в това да бъркате, когато опитвате нещо. Лошото е, когато спрете да се опитвате. Тогава шансовете да научите каквото и да е било, силно намаляват.


Скорост на напредване


След като преодолеете тези неща, ще бъдете изправени пред далеч по-голямо предизвикателство. Ще установите, че различните хора напредват с различна скорост. Някои хора научават по-бързо техниките, други пък, благодарение на други качества като гъвкавост или креативност, могат много добре да комбинират техниките и да ги изпълняват от нестандартни позиции. Трети пък са генетични мутанти или пък имат опит в силови спортове. Ако пък не притежавате нито едно от тези качества, то съвсем не сте обречени.
Снимка:  noegobjj.com
Вие ще трябва да разчитате само и единствено на чистата техника, което също е невероятна опция. Подходящ пример за последното са треньорите ми, които не са нито най-гъвкавите, нито притежават телосложение като на играч по американски футбол, но това съвсем не им се е отразило негативно! Друг общоизвестен факт е, че хората тренират различен брой пъти на седмица. Някои хора имат възможност да посещават залата ежедневно, други трябва да балансират между кариера, социален живот, семейство и деца. Вторият тип хора са изпълнени с множество проблеми, които всеки ден тревожат съзнанието им, а това малко или много възпрепятства пълната им отдаденост на джу джицу. Следващото ниво на борбата с егото е свързано с повишението, което е проекция на скоростта на напредване и броят седмични тренировки. Няма нищо лошо ако някой Ваш съотборник, който е започнал малко или не чак толкова малко след Вас, Ви надмине. По този начин се създава здравословна конкуренция, благодарение на която ще се развивате и Вие.

Какво представлява коланът в джу джицу?


 Коланът е нищо повече от разграфената каса на вратата у баба и дядо, която при всяко посещение ни показваше с колко сме пораснали като малки. Другото общо между тези две неща всъщност е факта, че ние не растем и не напредваме с презумпцията, че растем и напредваме. Чакайте малко, тук Ви обърках значително, нали? Нека го кажем по друг начин. Ние не растем, защото растем, нито напредваме, защото напредваме. Тези две неща са в резултат на други процеси. Порастваме, защото се храним, спим, извършваме определен тип физическа активност. Напредвам в джу джицу, защото научавам определени детайли, които подобряват конкретни техники, въз основа на които, изграждам определен тип игра, който прави цялостното ми джу джицу по-добро. Моментната форма е неглежиран фактор от мнозина. Това, че сте заключили някого определен брой пъти, не значи, че винаги ще го заключвате. А ако спрете да използвате техника и разчитате единствено на хаотично и безмислено стискане

Как да победим егото?

Снимка: Pinterest.com

След като дефинирахме проблемите с егото във всичките им проекции, е редно да дадем и план за борбата с него.

1. Народът е казал, че признат грях е половин грях. Осъзнаването на проблема е първата стъпка към неговото решение.

2. Аз не съм най-добрият, имам потенциала да бъда, но за да стана, ще трябва да се абстрахирам от няколко неща.

3. По-добре да ме надвият в техничен рунд борба, отколкото да бъда несъбмитнат в рунд, от който няма да получа нищо, освен храна за егото си.

4. Аз го заключих три пъти, той мен - два пъти. Следователно аз съм по-добрия.  Този начин на мислене е изключително голям подводен камък по пътя към усвояване на джу джицу на значително ниво. Прогресът в джу джицу не се базира само и единствено на брой заключвания.

5. Ако не контролирам спаринг партньора си и опитам ключ, излагам на опасност не само него, но и името си. Никой не би искал да се бори с хора, които са известни с причинените от тях контузии в залата.

6. Коланът не е самоцел. Той е съвкупност от преодолени прeпятствия. Трябва да се концентрирам върху тях, а не върху парчето плат.

Снимка: spreadshirt.com






Няма коментари:

Публикуване на коментар