История на Бразилското джу джицу. I част

   Кои са семейство Грейси и с какво са известни в света на бойните изкуства?

време за прочитане - 5 минути

Историята на Грейси клана е прекалено обширна, но ще се опитаме да представим главните събития и лица, довели до увековечаването на фамилията в историята. Безспорно е, че всеки, който практикува какъвто и да е боен спорт е чувал това име. Спокойно можем да твърдим, че те успяват да променят представите на хората относно това какво представлява реалистичният ръкопашен бой между двама съперници. Вписват се като най-голямото семейство-атлети в света, като повече от 40 членове са посветили живота си на тяхната система. 

снимка: www.shomanart.com

 Но първо да започнем с малко история и интересни факти. Всички големи имена и шампиони на семейството, с които ще ви запознаем тук, са потомци на Джордж Грейси - основоположникът на фамилията. Той е шотландец от Дъмфришайър, който емигрира през 1826г. в Бразилия. Неговият внук – Гастао Грейси е бил важен бизнесмен, който работел с Американския цирк в един от най-големите градове в северна Бразилия – Белем. Там той се запознава с Митсуйо Маеда – легендарен джудист и боец и пряк ученик на създателя на Джудото – Джигоро Кано. Най-големият син на Гастао, на име Карлос, с интерес наблюдавал презентирането на джудо от японеца и имал аспирации да изучава това бойно изкуство. През 1921г. Маеда приема Карлос за свой ученик и това променя света на бойната сцена завинаги. 

Маеда и първите му ученици в Бразилия
снимка: www.mixedmartialartsrankings.com

Карлос предава научените техники на своите братя.
Митсуйо Маеда > Карлос Грейси > Хелио Грейси

Най-малкият сред тях – Хелио, бил прекалено болнаво момче за да тренира този сериозен и изискващ сила и издръжливост спорт. 

Въпреки това, Хелио се учил гледайки Карлос, който вече имал и други ученици. На Хелио му се налагало да видоизменя техниките така, че той да може да ги изпълнява, въпреки слабото си физическо състояние. Един ден Карлос закъснял за тренировка с негов ученик и Хелио предложил той да го замести. Човекът бил толкова доволен, че проявил по-голям интерес да тренира с него отколкото с брат му. Карлос се съгласява и от този ден нататък Хелио става инструктор. 

снимка: nvbjj.com

Важно е да знаем, че те двамата биват смятани за създателите на Бразилското джу джицу или Грейси джу джицу, заради видоизмененията, които прилагат в техниките, чрез които използвайки позициониране на теглото и лостовата система, спортът става достъпен и подходящ, както за хора с впечатляващи физически дадености, така и за тези от нас, които не са надарени с невероятни атлетически способности.

За да докаже ефективността на своето бойно изкуство, Хелио предизвиква всички известни бойци от различни стилове в Бразилия и света. Има множество (над 18) вале-тудо двубоя, като някои от опонентите му са били световни шампиони по борба в тежка категория, световни шампиони по карате, джудо и други бойни стилове. Победата му над втория най-добър боец от Япония – Като, му дава шанс да излезе срещу смятания за номер едно боец по джудо за това време в света – Масахико Кимура. Хелио( 65кг. ) е бил с около 40 паунда по-лек и загубва мача, но японецът бил толкова впечатлен от иновативните и различни техники на Грейси, че го кани да преподава своята версия на жиу жицу в Императорската Академия. Хелио предизвиква и легенди по бокс като Джо Луис и Примо Карнера, но те отказват схватките. През по-голямата част от кариерата си, той е смятан за боец номер 1 на Бразилия.

Хелио Грейси е един от първите спортисти-герои в бразилската история. Той е избран за „Мъж на годината” през 1997г. от американското издание за бойни изкуства – „Black Belt magazine”. Има степен 10ти дан червен колан по Бразилско джиу джицу – най-високата степен, присъща само на тези, чиято слава, принос към изкуството и лични постижения са изключителна рядкост. Обучил е множество сърцати бойци, които да продължат популяризирането на Грейси джиу джицу. Грандмастър Хелио Грейси издъхва на 29 февруари 2009г. на 95-годишна възраст. 

Карлсон.

Митсуйо Маеда > Карлос Грейси > Карлсон Грейси

Син на Карлос Грейси. Смятан за един от най-добрите представители и като състезател, и като треньор на таланти. 

снимка: portaldovaletudo.uol.com

В един толкова голям клан, препълнен с шампиони и състезатели, често членовете на семейството имат различни виждания за това как да се преподава изкуството и какъв път да се поеме. Заради това и през годините са се формирали различни „лагери”. Грандмастър Карлсон има доста по-твърд подход, що се отнася до неговото жиу-жицу. Известен е с твърдението си, че никога не би изправил един срещу друг двама състезатели с еднакви умения, но сериозна разлика в теглото. Той има силен старт в кариерата си на боец, след като на 23 години побеждава Валдемар Сантана. С тази победа връща честта на Грейси семейството, след като Сантана (бивш ученик на Хелио) побеждава основоположника на Грейси джу джицу в най-дългия документиран вале-тудо мач без прекъсване от съдията (3 часа и 45 минути). С това си начинание, той показва на света, че е изключителен боец още от млада възраст. Карлсон става основен шампион на семейството и е на върха почти 30 години. Отцепва се от групата на чичо си Хелио, заради различия във вижданията, като основава един от отборите родил множество шампиони в ММА – Carlson Gracie Akademy. Сред неговите ученици са звезди, като Мурило Бустаманте, Марио Спери, Уалид Ишмаил, Пабло Попович, Стефан Бонар, Витор Белфорт и много други.

Карлосн вярвал, че за един боец е важно да се подлага на изпитания и да тества своите възможности непрестанно. Има доста истории за креативността му, като някой от тях разказват, как той често ходи на плажа в Рио и търси опоненти, съгласни да премерят сили с него. Те можели да ползват удари с ръце, крака, лакти, глава, а той търсил начини да ги победи. Използвал граплинга си и уменията по жиу жицу, но не прилагал ключове, а използвал доминантна позиция и удари и измарял своите противници докато те не се предадат.

Той е човекът, който прави жиу жицуто достъпно за всички. Като пръв прави групови тренировки за голям брой ученици (преди това е било прието тренировките да са частни и с малък брой присъстващи). Отваря вратите и разрешава ученици да тренират без да плащат, като от тях иска да представят отбора на състезания.

Карлсон умира през 2006 година. Достигнал 9ти дан червен колан по Бразилско Жиу жицу, той ще бъде запомнен с различния си подход, както и със знаменитите имена, които сътворява като треньор едновременно и в граплинг средите, и в свободните боеве. Наследството му ще живее още дълги години, тъй като много от днешните топ граплинг и ММА отбори ( Nova Uniao, American Top Team, Brazilian Top Team, Nova Geracao са директно свързани с академията му. 

Холс Грейси е един от най-важните членове на клана.

Митсуйо Маеда > Карлос Грейси, Хелио Грейси > Холс Грейси 

снимка: www.graciebarra-pa.com

Шампион на семейството през 70те години и състезател, който имплементира множество различни концепции. Той се смята за баща на съвременното джу джицу, като внася елементи от други бойни изкуства. Днес това се нарича „cross training” и е използвано от голяма част от практикуващите. В основата си крос трейнинг означава взаимстване на техники от друг спорт, които помагат на развитието на основния. Холс прави точно това, като изучава и множество техники от самбо, джудо и борба и ги добавя в своя арсенал. Един интересен пример за това е, че докато Холс тренира с петкратния американски шампион в тежка категория по борба – Боб Андерсон, между тях се заформя голямо приятелство, което бива увековечено с наименуването на любимия ключ на Андерсон – Американа в негова чест. Този ключ е един от първите, които всеки начинаещ научава в старта на развитието си. Холс е известен с процента си на завършване на опоненти, които често са били по-едри от 65-килограмовия Грейси. Освен титлите му в Бразилското жиу жицу, е важно да споменем, че той става и Пан Американски шампион по борба, шампион е по самбо и републикански шампион по борба на Бразилия. Обучил е над 10 черни колана, като някои от тях са небезизвестните Ромеро Калваканти, Карлос Грейси младши и Кролин Грейси.

Холс изиграва огромна роля за запазването на Бразилското жиу жицу като важен спорт за Бразилия. През 70те години страната минава през трудни политически турболенции и военна диктатура. Медийното внимание, разбираемо, е било насочено другаде и Грейси джу джицуто е почнало да губи моментум. Използвайки своя талант, каризма и лидерски качества, Холс повлиява на множество млади хора да потърсят начин да водят здравословен живот и да се заинтересуват относно спорта и какво може да им даде той.

Един изключителен иноватор и невероятен пионер в граплинга – Холс Грейси умира само на 32 години след инцидент с делтапланер през 1982г. За малкото време с което е разполагал, определено е успял да се превърне в легенда. Семейството казва за него : „Existe uma era antes e outra depois de Rolls” – в превод това означава, че за тях съществуват две ери. Една преди и една след Холс. За тях той е бил жиу-жицу гений, който допринася за развитието на изкуството.

Хориън. Хориън Грейси е най-големият син на Хелио. Сложили са му кимоно още преди да може да ходи и на 2 годишна възраст вече участвал в демонстрации с баща си.

Митсуйо Маеда > Карлос Грейси > Хелио Грейси > Хориън Грейси 

снимка: www.esporte.uol.com

Той е маркетинговият гений и стратегът, който направил бойното изкуство толкова популярно по целия свят. Решава да се премести в страната на неограничените възможности окончателно през 1978г. С 2000 долара в джоба си, той заминава с мечтата да направи известен занаят на своето голямо семейство. Започва да преподава в гаража си, като междувременно участва в телевизионни продукции за да се изхранва. Така става главен координатор на бойната хореография в „Смъртоносно оръжие” и „Смъртоносно оръжие 3”, където можем да видим Мел Гибсън да изпълнява триъгълно душене. Чрез неговото име и това на Рене Русо, системата за самоотбрана достига нови нива на популярност. Хориън се възползва от моментума и през 1988г. издава документалния филм „Gracie in Action”, в който са заснети множество схватки на инструктори от други дисциплини, отговорили на Грейси предизвикателството. Записите шокират зрителите и бизнесът му процъфтява. Той е създателят на UFC – Ultimate Fighting Championship(най-голямата и известна организация по смесени бойни изкуства). Това негово начинание бива стартирано за да докаже, че Грейси джу джицу е най-доминантното бойно изкуство при отсъствие на правила и рундове. Останалото е история.

Хориън променя бойната сцена чрез умелото използване на маркетингова стратегия. Днес всички състезаващи се топ бойци в UFC, са добре запознати с това изкуство. Отдавна са осъзнали, че без да тренират тази дисциплина, няма как да стигнат до златния пояс. Макар UFC отдавна да не принадлежи на семейство Грейси, Бразилското жиу жицу е все още неразделен компонент от MMA сцената. 

                           край на първа част

Благодарим ви за вниманието. Не се колебайте да споделите и да оцените нашите публикации.

Twisted Kids - бразилското жиу жицу и децата

време за прочит - 4 минути

Факт е, че бойните изкуства са чудесно средство за развитие, а и възпитание на децата. За съжаление живеем във времена, в които родителите прекарват недостатъчно време със своите деца и прекалено много време в тревоги около развитието им и тяхната сигурност. Нормалните спортове могат до една голяма степен да бъдат, така да се каже, помощници на родителите в техните задължения като настойници, но в много отношения те не покриват доста аспекти когато биват сравнени с бойните изкуства. Разковничето се крие в идеята, че духовното израстване може да върви ръка за ръка с физическото развитие при практикуващите.  

Снимка: Twisted kids

Защо Бразилското Джуджицу е най-доброто бойно изкуство за вашите малчугани?

Първоначалният отговор сам по себе си е доста лесен, но определено не дава цялата нужна информация, която един родител би искал да има. Основната цел на този спорт е ВИНАГИ да имаме контрол. В тази уникална система, учениците получават умения как да контролират своя партньор и къде се води схватката. Може би някои от вас знаят, че хората занимаващи се с такъв тип бойни изкуства завършват единоборствата чрез ключове. Това, което не знаете е, че всъщност не е нужно да се стигне до там. Ако говорим за самозащита на улицата, нашият спорт позволява нападателят да бъде неутрализиран без никакви последствия за вас или него. Чрез правилното използване на контрол и доминантна позиция, всеки може да се научи да се предпази дори от по-голям противник, без да се налага да разменя удари, което е правено от необразован на темата човек е до голяма степен разчитане на късмет, или да прилага опасни завършващи ключове.

Какво предлага  Бразилското Джуджицу на вашето дете?

Бразилското Джуджицу предлага голяма вариативност от техники които са безопасни до такива които, ако се налага сериозно биха навредили на противника. Точно този факт е причината заради която нашия спорт се нарича – „The gentle art”. В превод „Нежното изкуство“. Това е изключително удобна система за прилагане, когато сме деца и сме на площадката и трябва да се справим с хулигани, защото всички сме били малки и знаем, че много често децата могат да бъдат жестоки и не винаги осъзнават действията си и какви последствия могат да имат те. Когато говорим за деца ударните бойни спортове могат да бъдат доста опасни и рискови, като това може да се отнася за последствията и за детето, и за родителите. Като се вземат предвид тези фактори, както и ефективността на това бойно изкуство, смятаме, че сами можете да стигнете до извода, че това е идеален начин децата да се научат на самоотбрана.

Не са много системите за самозащита които позволяват на по-малък и по-слаб човек да се предпази и да неутрализира по-голям и силен противник. В резултат на тренировките на вашето дете, то ще се научи да не разчита на сила, която в повечето случаи никога няма да е на негова страна, а на изпълняването на поредица от движения, които чрез ъгли и самата им биофизика да му бъдат от полза. Този начин на изучаване стимулира и креативното мислене на малчуганите, поради факта, че те ще се опитват да изпълнят наученото срещу партньор който пък от своя страна ще се старае да не им позволи. Резултатът е, че освен техниката, се подобрява значително балансът, гъвкавостта и бързината на децата, докато рефлексите им се изострят. Всичко това става в контролирана и приятелска обстановка в която се използват различни игри за да изпитва детето удоволствие от упражненията и тренировките.
 

Кое подчертава красотата на Бразилското Джуджицу?

Но красотата на този спорт се подчертава и от съчетанието му с духовното и ценностно израстване. Никое бойно изкуство не си струва тренировките, ако единственото на което ни учи е физическо развитие. Ще изброим някои позитивни качества и умения, които ние в Twisted Kids се стараем да прилагаме паралелно с тренировъчните сесии и смятаме, че са огромна част от Бразилското Джуджицу.

• Самодисциплината. Тя трябва да бъде изключително важна част от ежедневието на младите. В днешно време, с удобствата които се предоставят наготово, е повече от нужно децата да имат нещо в живота си което да ги учи, че понякога ще трябва да се справят сами в живота.
• Чувството за уважение. Записването в класовете изисква от всички показване на уважение пред инструкторите, както и взаимно между учениците. Този аспект се пренася и извън залата, което не е често срещано в днешно време
• Поощряването на търсене на разбирателство и мирни решения на конфликти. Ако мислите, че хората трениращи бойни спортове са по-склонни към физическа саморазправа, тогава бъркате много. Това са гледни точки на медии и филми. Всъщност е точно обратното. Спарингите и всекидневното срещане с реалността ти отваря очите, че си човек и много неща могат да ти се случат. Чувството, че знаеш как да се защитаваш ти позволява спокойно да гледаш проблема в очите. Когато нямаш тази увереност си много по-податлив към агресивно поведение, защото чувстваш, че губиш контрол и така се опитваш върешно да се справиш с комплекси и несигурност.
• Повишено самочувствие. То идва с успехите , а нивото ще се покачва с всяка нова научена техника. Истинско удоволствие за инструкторите и по-опитните членове е да видят как с времето и с ученето, хората се променят и стават комуникативни и много по-отворени за нови неща.
•  Поставяне на цели и преследването им. Това се нарича прогрес и кара всички нас да се движим напред и да ставаме по-добри, и като хора, и като спортисти.
• Чувството, че принадлежиш някъде и „братската“ връзка. Без да искаме да обидим дамите, разбира се. Познавайки самата природа на хората, това е едно от най-важните неща за нас. За всички е важно да се чувстват част от отбора, защото с времето той се превръща в едно голямо семейство, което се грижи един за друг и си помага.

Последно и може би най-важно. Подобряване на всички други области в живота. Бразилкото Джуджицу е невероятно ефективен инструмент за развиване на човешкия ви потенциал. Тук всичко по-горе се слива в едно и разбирате, че то ви помага и във всичко, което няма нищо общо с Бразилското Джуджицу.

Да имаш привилегията да си запознат с този спорт от ранните си години е невероятен шанс в живота на всеки млад човек. Самите взаимоотношения с треньори и по-възрастни членове на отбора ще имат неимоверно позитивно влияние върху формиращите се млади характери на децата. Ние смятаме, че имаме правилния подход и начин на мислене за да помогнем на вас и вашите деца в житейския ви път. Заповядайте при нас! 
    
   Благодарим ви за вниманието. Не се колебайте да споделите и да оцените нашите публикации.

Снимка: www.stopchildbullying.org

Основни позиции в джу джицу - Маунт (mount)

Доминацията чрез контрол е отличителен белег за всички хватови спортове и по-специално на бразилско джу джицу. Чрез нея вие контролирате своите опоненти като по този начин може без опасност за вас да атакувате.

Маунтът като позиция

Маунт в Бразилското джу джицу

Маунтът, също както и сайд контрола, е позиция, при която вие напълно доминирате своя опонент. Пълният маунт (както е пълното наименование на позицията) не се е родил с бразилското жиу житсу - той присъства и в джудо, но там не е развита до нивото на което е в бжж. Има три вида маунт:
-нисък маунт - най-лесният за установяване като контрол, но пък и с най-малко алтернативи откъм атаки
-среден маунт- който е доста по- труден за взимане, но пък за сметка на това ви дава възможност за много атаки
-висок маунт - това е маунтът, в който всички искаме да бъдем. Този маунт е едно от най-неприятните неща за усещане, когато сте отдолу и съответно по-приятно за почивка от Карибите, когато сте отгоре.

Всичко на всичко нещата са следните:
Има човек върху вас, който се опитва да ви заключи или задуши, а вие, под една или друга форма, се опитвате възможно най-бързо и с възможно най-малко усилия да избягате. А да, забравих...ДОКАТО СТЕ ПО ГРЪБ!Нещата са, общо взето, двама на един. Вашият опонент и гравитацията срещу вас. Да... определено не клони във ваша полза. :)

"Минаха ми гарда...взеха ми сайд...Ох, сега и на маунт се качи...Край.."

Това мислене, като че ли, e генетично заложено в нашите глави, особено в началото. Прескачането на тази психологическа бездна ще ви бъде от много голяма полза. Всъщност, като се замисля, не е толкова сходно с прескачането на бездна, колкото с изкачването на връх. Стъпка по стъпка. И колкото повече стъпки правите толкова повече се доближавате до целта си - ескейпите. Всеки губи позиции, на всеки му минават гарда, всеки го заключват. От хората, които за първи път влизат в залата през нахъсаните и гладни сини и лилави колани, до опитните кафяви и черни. Първата стъпка към изкачването на върха е шримпът - най-добрият приятел на практикуващите жиу житсу хора. Тъй като се намирате в неблагоприятна за вас позиция (60/40 за опонента ви, когато е на сайд и съответно 70/30 на маунт) измъкването ви ще е трудоемко и хаотичните мостове няма да помогнат с нищо. Ескейпите са в голяма степен методични. Рядко ще станат от раз с едно движение и понеже сте отдолу то вие сте човекът, който трябва да се движи и да работи. Опонентът ви няма за къде да бърза, той ви контролира, затова не трябва да се оставяте на произвола на съдбата и да чакате, а да бягате.

"След кратка разходка из деветте кръга на ада успях по някакъв начин да се кача на маунт. От тук какво?"

BJJ Mount

След кратък престой на маунт разбирате, че позицията съвсем не е толкова лесна за контролиране, колкото изглежда в Youtube. Атакуването пък ви изглежда като крайно недостижима цел, която не бихте осъществили и след хиляда години. Скайдайвингът (skydiving) е доста добър начин да контролирате опонента си без реална опасност да бъдете ривърс-нати. Балансът при тази позиция (както и при всяка друга, в която сте отгоре) e от изключително значение. Атаките от маунт са много и разнообразни. Те трябва да са добре премерени откъм тайминг, тъй като при повечето се създава място, което може да бъде във ваша вреда ако опонентът ви реагира правилно. Друго нещо, на което трябва да обърнете внимание е това от кой вид маунт (висок, среден, нисък) какви атаки имате като опция. При тази позиция трябва да стоите възможно най-ниско и стабилно, тъй като по този начин притискате диафрагмата на опонента си и затруднявате значително неговото дишане.

Какво казва Angry Panda?

Маунтът е една от най-сигурните позиции, когато сте отгоре и една от най-тежките за измъкване, когато сте отдолу. За мен това е позицията с най-голям атакуващ потенциал. Възможностите за офанзивни комбинации са безкрайни ,а един от най-големите плюсове на тази позиция е това, че сте в безопасност, докато атакувате. Също така, за разлика от сайд контрол, не отнема толкова усилия за задържане, тъй цялото ви тегло пада върху корема и гръдния кош на вашия опонент, а когато човек има затруднения с дишането, напълно логично, нещата стават с една идея по-трудни. Когато сте отдолу, обаче, грешките могат да се окажат фатални. Всички движения трябва да са добре премерени и точни. Дори и експлозивни те в никакъв случай не трябва да бъдат хаотични, тъй като по този начин се откривате директно за ключ или душене. С времето ще разберете кои ескейпи работят най-добре за вас, кои атаки са ви с най-голям процент на успеваемост, било то поради дълги крайници, силни такива, естествен усет за техниката и така нататък. Не се страхувайте да атакувате, но не се и хвърляйте презглава. С времето тази позиция ще ви стане приоритетна и ще започнете да я търсите винаги, но дотогава приятни и безконтузни тренировки! :))

Благодаря за отделеното време, надявам се да съм бил полезен. :)). Моля споделяйте и оценявайте.

Още статии от поредицата:

Основни позиции в джу джицу - Гард (guard)

Основни позиции в джу джицу - Сайд контрол (side control)

Основни позиции в джу джицу - Половин гард (half guard)

Основни позиции в джу джицу - Сайд контрол (side control)

Позициите в бжж ни позволяват както да атакуваме, така и да контролираме своя опонент като допълнително го изморявате чрез натиск.

Що е то сайд контрол ?

Сайд контрол - Side Control

Сайд контролът е позиция, при която, за разлика от гарда, единият участник има реално преимущество пред другия.В нея със собственото си тегло и контрол вие доминирате своя опонент без да съществува реална опасност за вас. Позицията дава възможност на човека отгоре както да атакува, така и да преминава в други, по-доминантни за него позиции.
Когато сте отдолу, обаче, играта придобива съвсем различен отенък. Сигурността, която ви дава гарда вече я няма. От тази позиция не предстои нищо добро за вас. Вие сте с опрян в земята гръб. "Какво да правя!?", "От атаките ли да се пазя!?,"Ох, сега маунта ли да пазя, ръката ли да си местя....". Шок, паника, хаос, мъка и още паника!!! Това представлява сайд контрола за всеки един начинаещ. След това започват тонове хаотични движения в стил риба на сухо само и само, за да се измъкнете от най-плътния сайд контрол, в който някога сте се озовавали (първоначално всеки сайд контрол, в който се озовете ще го характеризирате  като такъв :) ).

Как да овладеем сайд контрола и как да бягаме от него ?

За да започнете  да се измъквате, ви трябват две неща:

1. Да сте запознати с техниките за бягане от сайд контрол и съответно да знаете при какви обстоятелства работят и при какви не (шримпът е много важна техника за оцеляване, когато се намирате в сайд. Нещо като ножът на Беър Грилс - без него сте за никъде :) ). Ако не са отработени и осмислени техниките то несъмнено ще хвърляте тонове усилия на вятъра.
2.ПРАКТИКА - за тази позиция (както и за всички останали) трябва да се придобие усет, който се добива само и единствено с практика и опитване на техниките в игра. С времето ще усетите кога опонентът става по-лек (натискът върху вас намалеява), кога е нестабилен и съответно кога може да го преобърнете. С времето, обаче хората започват да грешат все по-малко и по-малко и тогава ще трябва вие да инициирате движение, посредством което да принудите опонента си да сбърка.

Минах гарда, ами сега какво....

"Be water my friend"- не се сетих за по-подходящ цитат от този. Точно така трябва да бъдете в играта си в сайд контрол отгоре. Трябва да сте съобразителни и методични - да сте подвижни, когато опонентът е физически силен и експлозивен, и да сте плътни, когато опонентът е физически по-слаб от вас. В тази позиция вие решавате какво да правите - времето е на ваша страна, гравитацията също. Тук е моментът, в който вие няма за къде да бързате. Вие налагате темпото на игра. От вас зависи дали той ще бъде заключен или удушен ;)

BJJ Side Control

Пандата казва:

Мислех си, че бях информиран относно всичките злини на света... докато не се озовах за първи път в сайд контрол. Спомням си, че тогава тежах приблизително 85 килограма, но когато се озовах в сайд контрола на човек, който тежеше с около 25 килограма по-малко от мен, нещата придобиха съвсем различен отенък. Безпомощността ми беше сходна с тази на газела, попаднала в захапката на изгладняла лъвица. Измъкването беше буквално невъзможно. С времето, обаче, усетих, че всеки има дупки в играта си от сайд. Просто трябваше да издебна подходящият момент. Едни избързваха и атакуваха без натиск, други създаваха излишно пространство докато се опитаха да преминат в друга позиция. Трети пък изобщо си нямаха и на идея какво да правят, затова бързо губеха сайда. Отгоре пък стискането не водеше до нищо добро. Създаваха се празни пространства за бягане, обръщаха ме през глава и какво ли още не. С практиката процента на грешките драстично намаля. Започнах да се чувствам комфортно отгоре. Чувствах се като акула в свои води, очакваща следващата си жертва. Пътят за усвояване е един - практика, практика и пак практика ! :))



Благодаря за отделеното време, надявам се да съм бил полезен. :)). Моля споделяйте, коментирайте и оценявайте.

 Още статии от поредицата:

Основни позиции в джу джицу - Гард (guard) 

Основни позиции в джу джицу - Половин гард (half guard)

Основни позиции в джу джицу - Маунт (mount)

Основни позиции в джу джицу - Гард (guard)

BJJ  е спорт , който се състои от множество разнообразни позиции. Най-основните  са затворен гард, сайд контрол, маунт и бекмаунт.

Какво е  затвореният гард?

Затворен гард

Затвореният гард е най-основната позиция в BJJ. Тази позиция ви позволява както да атакувате безопасно, така и да сте защитени от ключ и задушаване докато го правите. Първоначално позицията се усеща като доста неестествена и дори глупава, но постепенно разбирате и усещате пълният и потенциал и многото капани, които тя представлява за вашия опонент . Смята се, че в тази позиция имате  преимущество, когато сте отдолу поради невъзможността на човека отгоре да атакува директно.
Основната цел на човека отгоре е да отвори и "мине" вашия гард и съответно да прогресира към по-удобна за него ( и съответно по-неблагоприятна за вас)  позиция.

Какво ви трябва за добър затворен гард?

Важно за затворения гард

Най-важното при затворения гард е добрият контрол, тъй като без него не бихте могли нито да атакувате своя опонент, нито да представлявате каквато и да е било заплаха за него. Механизиране на движенията до състояние на "автопилот" е ключово - техниките трябва да ги усвоите до такава степен, че да ги правите автоматично - без да се замисляте дори и за секунда. В повечето случаи атаките от гард прииждат една след друга и бъркането им под каквато и да е било форма (било то грешка в тайминга, в контрола или в скоростта) може да ви коства много. Минат гард и съответно далеч по-неблагоприятна за вас позиция биха коствали много усилия, за да  възстановите отново до гард.

Какво да избягваме при затворения гард?

Безцелното стискане и хаотичните движения са най-сигурния начин да се провалите в играта си от гард. По този начин вие правите множество излишни движения, които не водят до нищо положително за вас.

Какво казва Angry Panda?

Още на първата ми тренировка започнахме да учим основни техники от гард. Тъй като бях петнадесетгодишно момче с наднормено тегло и нулева физическа подготовка нямах друг избор освен да опитвам в игра това, което ми бяха показали като техники. Първите няколко месеца бяха плачевни. Всеки опит за атака беше осуетяван от опонентите ми с лекота. По едно време спрях да атакувам под каквато и да е било форма от гард. В последствие разбрах, че това е изключително голяма грешка и по този начин никой не печели нищо - нито аз, нито моят опонент. . За абсолютно всяка техника и позиция трябва практика - критична маса часове, след които започват да се получават техниките. При някой може да отнеме месец, при друг два,три или повече. Истината е, че за да  се научите да правите една техника трябва да я упражните хиляда пъти , да я сбъркате още петстотин в игра, за да може да я прилагате ефективно и акуратно по време на борба, затова опитвайте, рискувайте и не се притеснявайте да тупате дори и от по-начинаещи на тренировка!

Благодаря за отделеното време, надявам се да съм бил полезен. :)). Моля споделяйте и оценявайте.

Още статии от поредицата:
Основни позиции в джу джицу - Сайд контрол (side control)
Основни позиции в джу джицу - Половин гард (half guard)
Основни позиции в джу джицу - Маунт (mount)

Руснак продължава боя със счупен крак и побеждава с RNC!

(видео: 1:30 мин.)

Този двубой е поредното доказателство, че Русия ражда победители с непоколебима воля и желязна психика. Rear naked choke е безотказен submission дори във видимо загубен мач. Друг е въпроса дали си струва заради една победа. Вижте видеото и преценете сами.

!Видеото не се препоръчва на хора със слаби нерви.! 

Източник:  grapplersplanet.com

Благодарим ви за вниманието. Не забравяйте да споделяте. 

Eddie Bravo Invitational - Garry Tonon vs Richie Martinez

Финали при полусредна категория в Submission only турнира "Eddie Bravo Invitational" (част 2 от 2), Септемви 2014г. 

(видео: 1 час) Финалисти са: Garry Tonon, Richie Martinez, Bill Cooper, Nathan Orchard. Най-доброто е събрано във видеото по-долу. 

Източници: Eddie Bravo Invitational, Twisted JJ

Благодарим ви за вниманието. Оценявайте, коментирайте и споделяйте без да му мислите.

Бял колан в бразилското джу джицу.

Снимка: Cobrinha BJJ 

време за прочитане: 3:10 мин. 

Тази статия е част от кратката ни поредица за коланите в BJJ. Ще разгледаме символиката и значението на различните видове колани от няколко гледни точки, като в конкретния случай ще насочим вниманието ви  върху белия колан.

Какво символизира белия колан в BJJ?

„Белият колан в BJJ символизира чистотата и липсата на познания в това изкуство. Това е ранг, през който са преминали всички начинаещи практици без никакъв предварителен опит. Според някои инструктори и техните по-напреднали ученици в тренировките на „белите колани“ трябва да се наблегне на „ескейпите“ и защитата тъй като белите колани често са в по-неизгодна позиция, особено когато се борят с по-напредналите практици.“ 
- Цитат от Cobrinha BJJ 

Бял колан или „Оцеляване“?

снимка: www.keepcalmandposters.com

„Докато сте бял колан вашата задача е да оцелеете :) Да оцелеете сред всичките неприятни моменти, желанието ви да се откажете, желанието ви да не сте най-слабия в залата“.

„Трябва да се научите да бъдете спокойни, да не действате изцяло на адреналина, който бушува във вас, да не се опитвате да наваксате ситуациите заради добрата ви физическа форма, да разпознавате позициите и да забравите за Егото си, просто защото НИКОЙ, абсолютно никой не очаква нещо конкретно то вас. Ако насочите енергията си към цялото изживяване и му се наслаждавате, забравите за "победата'' или "загубата" то вие ще бъдете на правилния път да вземете едно от най-разумните решения в живота си - да тренирате и да се занимавате с Бразилско Джу Джицу.“ 
- Цитати от форума от СК Туистед  

Какво се случва  с нас докато сме бели колани?

Първите стъпки в BJJ много приличат на оцеляване и това чудесно сравнение може да се допълни  с определние като „адаптиране“. Адаптирането към BJJ засяга първо мисленето и веднага се разбиват общоприетите стереотипи и разбирания за бойните спортове, а именно: агресия, първична сила и победа на всяка цена. Истината е, че още при първата тренировка става ясно, че в BJJ  са валидни ценности като: смирение, желание за учене и споделяне на опит. Спазването на тези правила са единствения разумен начин за развитие в BJJ, а уважението към учителите, съотборниците и залата са най-висшите неписани закони.  Всеки е добре дошъл да се учи, да се занимава със спорт, да се забавлява или да се подготвя за състезания. 

Втората осезаема промяна засяга тялото и по-точно: тонуса, силата, координацията и движенията, които със сигурност, подчертавам със сигурност не сте имали в обичайното си ежедневие. 

Какво следва?

Както всяко ново нещо в живота ни бразилското джу джицу не прави изключение и изисква известно време за да свикнем с него. След няколко тренировки всички бариери и неоснователни притеснения се разсейват за да освободят място на доверието, комфорта и удовлетворението от заниманията – „дриловете“ и борбите.

С практиката идва и познанието, а познанието е ключът към правилното развитие не само в BJJ, но и в живота като цяло. Отделните техники стават ефективни, когато се изпълняват правилно и обезателно се прилагат в игра. Игрите или по-точно борбите са нашия възможно най-добър учител, защото дават безценен практически опит, който се придобива от практиката с различни опоненти. Свободните борби постоянно ни изправят срещу по-опитни, по-силни и по-бързи опоненти, които с лекота ни побеждават, но това е нормално и е единствения начин да напредваме - всеки в BJJ е преминал през това. В началото никой не е наясно какво следва и как може да се предотврати потенциална атака. С времето ставаме бързи и ловки, защото вече знаем как. 

С времето всеки става по-труден опонент и може да побеждава новаците с лекота, но да не забравяме, че най-важното не е победата, а пътя до нея. Осс!

Благодаря ви за отделеното време. Моля не забравяйте да споделяте и да оценявате.